Отново две софийски пространства – галерия "Астри" и къща-музей "Борис Христов" – представят изкуството на българския художник Алберт Хаджиганев.
Показват се близо 40 живописни платна – предимно със сюжети от природата на любимата му Франция, Нормандия, където той живее и работи близо 40 години. Това са обикновени на пръв поглед изгледи – пътеката в гората, горски масиви, залезите, облаците, мъглите, замък или руина, кацнали на хълм, или стара френска църква, сгушена сред дървета.
Но те показват зрелостта и творческата мощ на този художник, умението да извлича неповторимото, неосъзнатото, извисяването и чистотата на света, който ни заобикаля. Своеобразен магичен реализъм. Предишната, първа на родна земя, изложба на Алберт Хаджиганев, бе през 2021 година, назована "Мимезис", но сегашните му композиции нямат заглавия, като възможност зрителят да доизгради своето усещане за тяхното излъчване и красота.
"Близо 40 години отнема "преводът" на изкуството му за българската действителност – една цяла житейска история, достойна за филмов сюжет" – казва галеристката на "Астри" Вихра Пешева.
А самият Алберт Хаджиганев казва своята култова фраза: "Сравнявам моя занаят със занаята на преводача – аз съм преводач на емоции".
Изложбата може да бъде видяна до 26 май в столичната галерия "Астри" и в къща-музей "Борис Христов"
Чуйте повече от звуковия файл.
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..
Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар". В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката,..
Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
