Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще се превърнат ли в лукс творческите професии

Снимка: Rawpixel

До 7 години между 400 и 800 милиона души ще бъдат изцяло заменени в работата си от изкуствен интелект (ИИ) според изследване на консултантската компания McKinsey.

ИИ е изключително ефективен в извършването на рутинни и повторителни операции, но неотдавна се установи, че е способен да замени хората и в творчески професии.
Творческите индустрии или т.н. творческа икономика – са отраслите, които се основават на индивидуално творчество, умения и талант и които имат потенциал за създаване на работни места и богатство чрез създаване и използване на интелектуална собственост. Обикновено те представляват около 3.8% от работната сила в европейската икономика.

Настъплението на ИИ в творчески професии като тези на преводачите, копирайтърите и дизайнерите изследва Багрян Маламин, докторант към Института по социология към БАН.

Багрян Маламин (снимка: Веселин Гергов)
Респондентите му смятат, че ИИ ще улесни работата им и ще поеме повторителните, рутинни части от работата, докато те ще могат да се съсредоточат върху чисто творческия аспект.

Напълно възможно е в скоро време текстовете и изображенията, създадени от хора, да станат луксозни, да са нещо като "био-то" на дизайна – една от творческите сфери, която и до момента е претърпяла най-радикалните промени в средствата и начините на изпълнение.

Изследването на Багрян Маламин е първото в България, което разглежда въздействието на дигитализацията върху представители на творческите индустрии, които са интересен частен случай на отношенията между човека и изкуствения интелект в светлината на Индустрия 4.0, агресивната дигитализация и навлизането на платформената икономика или юберизацията.

Чуйте разговора с Багрян Маламин в "Лабиринти на познанието".

Снимки: Rawpixel, Веселин Гергов
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42