Трудното Възраждане в Родопите

"Когато станал Петко на 15 години, не слушал баща си и започнал да ходи в селския метох да се учи да чете и пише. В училището той се отличавал със сериозност и внимание в работата му и до 17-годишната си възраст той се научил да прочита гръцки думи и да пише с гръцки букви български думи, като в онова време по южните и източните поли на Родопите новобългарския язик и новобългарското писмо не бяха въведени, а старославянското писмо бе съвършено изчезнало. Това било в 1861 г., когато във всичките родопски християнски села гръцкия език пееха в черквите и учеха в училищата."

Този Петко, за когото пише Христо Попконстантинов, е знаменитият капитан Петко войвода, роден в с. Доган Хисар, Дедеагачко, Западна Тракия или в полите на Югоизточните Родопи, а историята е показателна за езиковата ситуация по българските земи в средата на 19 в., когато кипи Българското възраждане.

Обикновено свързваме този исторически период с будните градчета отсам и оттатък Балкана, родили големите фигури на националните, просветните и духовните борби на народа ни. Как обаче протича Възраждането в Родопите и кои са неговите най-ярки изразители и водачи – за това май много не знаем. Затова в предаването "За думите" се обръщаме към запаления познавач и изследовател на историята на родопчани и прекрасните родопски говори и традиции – доц. Георги Митринов, самият той роден в този красив български край.

В цялата българска езикова и етническа територия по времето, когато започва Възраждането, родният български език е подложен на натиск от една страна от турския – официалния административен език на Османската империя, а от друга – от гръцкия – езикът на църквата, търговията и "високата" образованост. Това важи и за Родопите, където ситуацията е още по-тежка заради големия процент ислямизирано население и заради близостта и силното влияние на гръцкия фактор. За Източните и Западните Родопи възрожденските процеси завършват чак в началото на ХХ век.

В Среднородопието макар и трудно, на "скокове" и със закъснение борбата за национално, духовно и езиково еманципиране на българите върви, както навсякъде по българските земи. Началото поставя една забележителна фигура, за която почти няма запазени исторически сведения – поп Глигорко или йеромонах Григорий, таксидиот от атонски манастир, който въвежда богослужение на роден език, обучава децата на родопчани и подготвя свещеници. Според силите и възможностите си местните преписвачи на дамаскини и учебни помагала се опитват да ги направят разбираеми за хората като търсят съответствия за понятията на няколкото езика, познати най-вече на мъжкото население – родния български родопски говор, турски и гръцки. Чуйте повече в звуковия файл.