Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Атанас Пеканов:

Българският бизнес вече осъзнава колко голяма е възвръщаемостта на инвестициите в образованието

| обновено на 25.04.23 в 13:16
Атанас Пеканов
Снимка: БГНЕС

Вчера беше представен първият доклад на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет.

Според доклада на Пламен Ненов – професор по макроикономика, Norwegian Business School, от 2000 до 2019 г. икономиката в София се е развила в пъти по-добре от останалата част на страната. След кризата от 2009 г. икономиката в голямата част от страната извън София почти не се развива.

“Първият доклад беше изработен от Пламен Ненов и касае регионалното развитие на страната. В своя доклад той показа, че не просто имаме едно развитие на различни скорости, а имаме дивергенция. София продължава да расте с всяка година, докато останалата част от страната стагнира, расте с много ниски темпове и се отдалечава от столицата“.

Това каза в интервю за БНР вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

По думите му това е интересно не само по линия на икономическата активност, не само по отношение на средната работна заплата, но и по отношение на заетостта:

“Ако заетостта е 100%, това означава, че всеки, който иска да има работа, работи на пълен работен ден, не е в сезонна заетост и т.н. Тази пълна заетост обаче се постига само в София, в останалите части на страната, дори там, където има ниска безработица, заетостта спрямо трудоспособното население е относително ниска.

Това означава, че има само сезонна активност в някои части от страната или че много хора са на половин работен ден, или пък, че има много безработни. Това са различни ситуации, но във всяка от тях сме под потенциала на икономиката“.

Според вицепремиера Пеканов имаме възможност да произвеждаме повече, което носи по-високи доходи, но това не се случва и този проблем обуславя много притеснителни тенденции в страната, не само икономически, но и демографски. Регионите не достигат пълния си потенциал, което води до изтласкване на хора.

Обезлюдяването – как може да спре?

В ефира на “Нашият ден“ Пеканов посочи, че предложенията, които са били обсъдени, са в три насоки: първата е по-добро и по-фокусирано използване на средствата в Европейския съюз за регионите извън София. Това е нещото, което и той подкрепя.

Второто предложение е по някакъв начин бюджетът също да обръща внимание на този проблем. Да се изградят и прилагат регионални икономически политики.

“От години се говори за фискална децентрализация. Това е едно от най-важните големи политически решения, затова ще ни трябва редовен кабинет“, посочи той.

Според него, не на последно място, трябва да признаем завръщането на т.нар. "индустриална политика", която е била отхвърлена дълги години от икономистите, като една прекалена интервенция на държавата. Държавата да стимулира отделни региони и да решава, че дадени производства трябва да са там.

Индустриалните зони...

В предаването Атанас Пеканов посочи също, че първите индустриални политики вече са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.

"Държавата трябва да изгради инфраструктурата, за да дойдат тези производства. Те няма да дойдат на едно отдалечено и несвързано място, те ще дойдат там, където могат веднага да започнат да строят, да изграждат и да произвеждат. Правихме такава стъпка преди около месец със създаването на Държавната индустриална зона "Доброславци". В ХХI век конкуренцията е огромна, ние се борим с другите страни, за да дойдат тези производства тук, а не другаде. Смятам, че нещата по тази линия се движат добре."

Вицепремиерът акцентира и върху това, че потенциалните производители в момента търсят възможност да дойдат до основните си пазари.

"Ако искат да продават електромобили, например в Германия и Франция, за тях ще бъде най-скъпо те да се произвеждат там, затова търсят възможност да бъдат близко до основния си пазар, където факторите на производството са малко по-евтини."

Ролята на образованието...

Вицепремиерът подчертава още, че България има добри традиции в математиката, инженерството и компютърните науки, но и че образованието трябва постоянно да се напасва към новото развитие на икономиката и пазара.

"Миналата година в топ 1000 в университетите на света нямаше български университет, следващата година трябва да има. Трябва ясно да казваме колко е важно образованието. Да казваме, че това е нещото, което води до успех", посочва още той.

Има ли възможност за бюджетен дефицит от 3%?

"Смятаме, че дефицитът трябва да бъде по-нисък, но сме оставили крайното решение в ръцете на парламента. Данъчните въпроси са изконно едно от най-демократичните решения. Ние продължаваме заложените политики по отношение на пенсиите и на учителските заплати. Имаше предложения, които дойдоха от нас предишните месеци, те бяха абсолютно отхвърлени от партиите, сега има възможност те да решат", коментира още Атанас Пеканов.

Инфлацията

"Ръстът на цените на храните всеки месец намалява, но се стремим да намалее още повече", казва още вицепремиерът Пеканов в ефира на "Нашият ден".


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12