Ели Филипова: Какъв е бил трапезният етикет в Древна Тракия?

Историята се чете трудно, както разбираме, особено в последно време. В същност тя може да бъде разчетена много точно и много лесно и поради тази причина в България има много млади учени. Менюто и трапезният етикет в Древна Тракия продължава да бъде енигма, към която учените продължават да посягат.

Ели Филипова, докторант в Института за балканистика с център по тракология при БАН, в интервю за "Terra култура“ повдига завесата към кухнята и трапезата на тракийските аристократи.

"Моята тема е в търсене на трапезния етикет на траките, за царските угощения. Оказва се, че етикетът не е измислен през XVII век, както си мислим или поне понятието е измислено тогава. В същност много по-рано хората измислят системи за това как да се хранят, как да бъдат поднасяни ястията, какви да са етапите при провеждането на едно угощение. Оттук идват смущенията на хората как да се държат на такива угощения“, казва Ели Филипова.

Тя допълва, че нейното изследване се базира на "Анабазис“ от Ксенофонт, който дава някои подробности за местата, за бита и културата на населението в земите, през които минава десетхилядната гръцка наемна войска в края на V век пр.н.е. и началото на IV век пр.н.е., която трябва да върне териториите около Византион на Севт II. Той наема Ксенофонт и неговата платена армия, за да стабилизира и укрепи наследената парадинастическа власт. Ксенофонт е първият автор, който описва събитията като жив участник, независимо че описанието се води от трето лице, похват, характерен за онази епоха.

"Траките не се отдават на някакъв варварски хедонизъм, който няма никаква структура, а всъщност има ясен дипломатически етикет как се провеждат подобни събития“, посочва Ели Филипова.

Трудно е да бъде направено обобщение за ежедневието на траките, тъй като то е различно за представителите на аристокрацията и обикновените хора, за онези от крайбрежията и от вътрешността, както и за тези от градските центрове и от по-малките селища.

Ели Филипова споделя, че угощенията са се провеждали в огромни зали. Има археологически свидетелства, например в Севтополис, които потвърждават това. Тя допълва, че може да се разграничат над 10 вида хляб и хлебни изделия, които траките са приготвяли, а за да стабилизират виното, са използвали борова смола.

"След като бъдат настанени гостите, започва поднасянето на ястията. Поднасят се върху малки трикраки масички, които се слагат пред всеки отделен гост“, пояснява тя.

И допълва, че менюто е било от големи късове месо на шиш, заедно с големи пити бял квасен хляб. Това, което се случва при поднасянето на храната, ритуал, описан от Ксенофонт, е, че Севт II, в качеството си на домакин, започва да разчупва хляба и месото и да ги подхвърля на останалите. Виното се е поднасяло в рогове от кост. Протоколът е изисквал вдигането на официални наздравици и подаръци.

Темата за тракийската диета е изключително интересна и може да бъде доразвита с включването на нови интердисциплинарни изследвания, които да допълнят, потвърдят или отхвърлят сведенията, които писмените извори дават.

Чуйте целия разговор с Ели Филипова в звуковия файл.