За търговската култура в обществото по отношение на насърчаване на добрите практики на бизнеса. Как медиите отразяват компаниите, които реализират своята добавена стойност и създават продукт съобразно етичните бизнес стандарти? Когато една бизнес инициатива е в полза на служителите, околната среда и обществото, и е подкрепена или инициирана от конкретна компания, трябва ли името на тази компания да бъде спестено? Има ли проблем от страна на закона или на Регулатора спрямо медиите и журналистите, за да бъдат цензурирани имената на фирмите?
"Няма никакъв проблем да се казват марките и тези, които са направили нещо добро в ефир, а не само добро. Когато даваш информация за това кой, кога, какво и как е направил нещо и това е част от редакционното съдържание. Вашето решение да информирате аудиторията, тогава няма никакъв проблем да се споменават марките."
Това казва в интервю за БНР Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт и преподавател по медийно право и етика.
В България има една плахост и автоцензура, когато се взема решение, да се разкаже една история, която може да бъде в добър или в лош контекст, допълва експертът по медийно право.
"Ако в едно сирене има тебешир или опасна съставка, разбира се, аудиторията трябва да знае коя е таза марка, която е подложила на опасност живота на хората. Тази информация трябва да е проверена с Агенцията за безопасност на храните или от други източници, които са достатъчно надеждни“, посочва д-р Симона Велева.
Важно е да се разграничи дали би имало скрито търговско съобщение, ако се изтъкват някакви положителни качества. Ако се прави реклама, ако се говори за промоции, които тази компания извършва и които имат някаква добавена стойност, и се показват техните положителни характеристики. Но в никакъв случай общото съобщаване за това, че някой е спечелил награда или инвестирал огромна сума пари или допринесъл за развитието в социалната сфера, изкуството, икономиката или образованието, не следва да се притеснява.
Как да определим и да разделим кога споменаването името на компаниите е информация и кога е скрита реклама?
"Поставете се на мястото на слушателите, каква информация получават те, че някой е инвестирал огромна сума пари. Те остават ощетени, остават неудовлетворени. Те започват да се чудят коя е тази компания и ако са любопитни, започват да търсят в интернет. В най-добрия случай, ако те слушат радио или гледат телевизия, остава едно леко разочарование“, пояснява д-р Симона Велева.
И допълва, че законът ясно казва, че когато имаш информация, кой, къде, какво и как е извършил, тогава няма проблем да се спомене марката.
Журналистическата етика
Преподавателят по медийно право твърди, че Етичният кодекс на българските журналисти не се занимава с тази тема. В него не е включен този въпрос изобщо. А по отношение действията на Регулатора, има технически указания за забранените скрити търговски съобщения и позициониране на продукти, като форма на търговско съобщение.
Целия разговор с д-р Симона Велева, можете да чуете в звуковия файл.
Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена. Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..
За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..
На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..
Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..
Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" ви срещнахме с Ирена Методиева – жена, която води една от най-трудните битки: за живота си, за..
На Световния ден за информираност за аутизма се проведе открит разговор за предизвикателствата, пред които са изправени хората с аутизъм, както и за..
На Световния ден за информираност за аутизма бе проведен открит разговор за предизвикателствата, с които се сблъскват хората с аутизъм, както и за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg