Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Симона Велева:

Пречи ли законът на медиите да цитират имена на компании при информационен повод?

Симона Велева
Снимка: БНР

За търговската култура в обществото по отношение на насърчаване на добрите практики на бизнеса. Как медиите отразяват компаниите, които реализират своята добавена стойност и създават продукт съобразно етичните бизнес стандарти? Когато една бизнес инициатива е в полза на служителите, околната среда и обществото, и е подкрепена или инициирана от конкретна компания, трябва ли името на тази компания да бъде спестено? Има ли проблем от страна на закона или на Регулатора спрямо медиите и журналистите, за да бъдат цензурирани имената на фирмите?

"Няма никакъв проблем да се казват марките и тези, които са направили нещо добро в ефир, а не само добро. Когато даваш информация за това кой, кога, какво и как е направил нещо и това е част от редакционното съдържание. Вашето решение да информирате аудиторията, тогава няма никакъв проблем да се споменават марките."

Това казва в интервю за БНР Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт и преподавател по медийно право и етика.

В България има една плахост и автоцензура, когато се взема решение, да се разкаже една история, която може да бъде в добър или в лош контекст, допълва експертът по медийно право.

"Ако в едно сирене има тебешир или опасна съставка, разбира се, аудиторията трябва да знае коя е таза марка, която е подложила на опасност живота на хората. Тази информация трябва да е проверена с Агенцията за безопасност на храните или от други източници, които са достатъчно надеждни“, посочва д-р Симона Велева.

Важно е да се разграничи дали би имало скрито търговско съобщение, ако се изтъкват някакви положителни качества. Ако се прави реклама, ако се говори за промоции, които тази компания извършва и които имат някаква добавена стойност, и се показват техните положителни характеристики. Но в никакъв случай общото съобщаване за това, че някой е спечелил награда или инвестирал огромна сума пари или допринесъл за развитието в социалната сфера, изкуството, икономиката или образованието, не следва да се притеснява.

Как да определим и да разделим кога споменаването името на компаниите е информация и кога е скрита реклама?

"Поставете се на мястото на слушателите, каква информация получават те, че някой е инвестирал огромна сума пари. Те остават ощетени, остават неудовлетворени. Те започват да се чудят коя е тази компания и ако са любопитни, започват да търсят в интернет. В най-добрия случай, ако те слушат радио или гледат телевизия, остава едно леко разочарование“, пояснява д-р Симона Велева.

И допълва, че законът ясно казва, че когато имаш информация, кой, къде, какво и как е извършил, тогава няма проблем да се спомене марката.

Журналистическата етика

Преподавателят по медийно право твърди, че Етичният кодекс на българските журналисти не се занимава с тази тема. В него не е включен този въпрос изобщо. А по отношение действията на Регулатора, има технически указания за забранените скрити търговски съобщения и позициониране на продукти, като форма на търговско съобщение.  

Целия разговор с д-р Симона Велева, можете да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20