"Périphérie" – една книга за другата страна на емигранстството

Новата книга "Périphérie", съдържа четири разказа на деца, мигрирали в Париж, които по стечение на обстоятелствата вече са възрастни. Всеки текст е по-охлузен от предишния, по-панически, но в своята същност това са съвсем обикновени истории, които съперничат по достоверност и цветова наситеност на придружаващите ги фотографии. "Périphérie" напомня на Musique Concrète и аналоговата дързост на Пиер Анри, и съдържа същата фрагментарност, която освен за авангарда и експерименталното изкуство е характерна и за детското въображение. Автор на книгата е Иваша Христова, това е първата й издадена книга, а премиерата ѝ ще бъде на 19-ти април. Изданието е придружено от фотографиите на Стефани Стоева, която е и дизайнер на корицата:

"Рériphérie" е книга-игра в която вие, като читатели, влизате в една не-пасивна роля в която можете да участвате, да решавате, да възприемате."

Основите, на които лежи "périphérie", са невероятно клатещи се, самотни и с леко сведен поглед, но не са отчаяни. Това са разкази от първо лице, защото самата Иваша е живяла в Париж. Вътрешният свят на емигранстския живот е нещо, което винаги Иваша е искала да представи. Тя казва, че перифериите са "Като гнусно вкъщи, което не можеш да напуснеш". Често красивата истина има и груба обвивка, Иваша играе с думите и със символния парадокс, че нещо, като да отидеш в Париж, отстрани изглежда уау, но за самия теб може да бъде мъчение.

Част от разказа "В мен живеят много хора" гласи: "Натискам дистанционното без да искам и телевизорът се включва и изключва, машините слушат хората или хората машините и така нататък. В приток от врява, в която никой не слуша себе си, какво остава за другите, неодушевени предмети и клишета взимат никакъв превес над всичко."