Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартина Троанска с номинация за кинонаградата 355 на фондация "Стоян Камбарев"

Мартина Троанска
Снимка: НАТФИЗ

Гледахме Мартина Троанска в "Рибена кост" – филмът на Драго Шолев, който представя абсурдността на реалния живот, в която човек, докато се оглежда в окото на умрял делфин, може да прозре безсилието на местната власт. Гледахме я и в "Изкуството да падаш" – филмът на Орлин Милчев, който спечели наградата на публиката на София филм фест, превзе и София филм фест на брега в Бургас, а сега предстои да тръгне по кината. Идеята ѝ за филма "Голям" обаче, който говори за порастването, смъртта и начина, по който тя преминава през съзнанието и емоционалността на едно малко дете, сега я нарежда сред номинираните за наградата за кино 355 на фондация "Стоян Камбарев".

Журито я отличава като един от тримата филмейкъри с висока мотивация, оригинални идеи и силна страст за кино, които тази година заслужават да се борят за приза. За това също има причина.

Едва 15-годишна Мартина печели второ място в младежки конкурс за кино. След това завършва класа на Пенко Господинов в НАТФИЗ с награда "Най-най-най" за най-добра актриса във випуска. Има номинация ИКАР 2019 в категория "Дебют". През 2021 г. снима и дебюта си като режисьор – късометражната адаптация на Чеховия разказ "Анюта". Филмът е селектиран в над 10 международни фестивала. В момента учи кинорежисура при Георги Дюлгеров в НБУ и завършва втория си късометражен филм "Сърце на заек".

Мартина Троанска е емоционална и силно се влияе от киното, което гледа, от авторите, които разказват в него. Всъщност точно това я привлича в седмото изкуство – възможността да бъде един от разказвачите на истории. Вълнува се от безсюжетната и безсловесна действеност, от метафизиката на една история, но вярва, че киното има нужда и от много повече, за да достигне до разнообразна публика, която да го почувства и изживее. Според нея то преди всичко трябва да дава тъкан, плът, дихание и светлина.

Като режисьор, Мартина се надява да попадне на точния сценарист, с когото да говорят на един език и да имат общо виждане за филмовия разказ, който пресъздават на екрана. Като човек на изкуството обаче, тя се притеснява от плахостта и посредствеността на изкуството, което се създава в момента. То е толкова политкоректно, че стои като цензура, а не като реална либерализация.

В "Кино с думи" Мартина Троанска разказа повече за това свое виждане и за киното въобще. Чуйте разговора с нея в звуковия файл.

Снимка – НАТФИЗ

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов криминален роман от Лиз Нюджънт

Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Вяра Табакова и Васил Драганов

Нов живот на стари истории

Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..

публикувано на 04.04.25 в 16:05

24 пана показват ролята на азбуката в културната история на славянските народи

В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват  1140 години от успението на св. Методий .  Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...

публикувано на 04.04.25 в 15:45

"Златният кос" на 50!

В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира.  Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..

публикувано на 04.04.25 в 15:25

Георги Георгиев – между божественото и демоничното

Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" .  "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..

публикувано на 04.04.25 в 14:15