Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Борис Грозданов

Бъдещето на човека е в космическото пътешествие

За необятността на пространството около нашата "бледа синя точка”.

Планета Земя
Снимка: @pixabay

За необятността на пространството около нашата "бледа синя точка” в Световния ден на авиацията и космонавтиката говорим с Борис Грозданов, философ от Института по философия и социология към БАН.

През последните дни много хора се вгледаха в книгата  "Бледа синя точка“ на Карл Сейгън заради едно много популярна снимка, от която разбрахме, че встъпването в длъжност в НАСА се случва именно със заклеване върху тази книга.

"Това е нашият дом. Това сме ние. Всеки, когото обичате, всеки, когото познавате, всеки, за когото сте чували, всяко човешко създание, съществувало някога, е изживяло живота си тук“, така звучи посланието на знаменития учен и автор Карл Сейгън.

"Книгите са инструмент на въображението. Според мен те трябва да се използват, за да вдъхновяват. Разбира се, да носят послание. Но пък, как знаем коя книга носи послание и коя книга не носи послание? Има и от двете. Аз пазя най-добри спомени за такива книги, които са ме вдъхновили. Пазя емоцията, на първо място, и на второ място – знанието и информацията“, казва Борис Грозданов.

Една от тях е "Кратка история на времето“ на Стивън Хокинг. Тази книга разпалва въображението на философа. Този огън продължава да гори и до днес, не само към космоса.

"Съществува огромният космос, който наричаме вселена. Но съществува и малкият космос, това е човекът“, посочва Борис Грозданов.

Според него, не може да се каже, че познаваме микрокосмоса толкова добре. Има страшно много неща, които не знаем за самите нас. Това е пътуване в две посоки.

Космосът

"Един от въпросите, които всъщност поразяват човешкия ум от зората на човешката цивилизация, е въпросът за крайността или безкрайността на света. За началото във времето, но и за края в пространството“, коментира философът. 

Опознаването 

"Това е най-важната част от това пътуване. Овладяването е твърде човешки термин. Това е термин, който мисли нещата през власт. Много е смешно човек да мисли космоса през понятието за власт“, пояснява Борис Грозданов.

Древногръцката дума за "моряк“ прозира в по-нови думи като "космонавт“ или "астронавт“. Китайската версия звучи "небенафт“. Или това са моряци, плаващи в космоса. Те са откриватели и пътешественици.

Човекът 

"Бъдещето на малкия космос е единствено в пътешествието из големия космос“, посочва Борис Грозданов.

Той допълва, че в един момент човешката цивилизация ще трябва да напусне своята малка, комфортна "синя точка“, на която ние сме се появили като биологичен вид. И ако този вид желае да оцелее, да изгради технологията и моралните принципи на съществуването си като цивилизация, тогава неминуемо ще започне да пътува из широкия космос. Първо до близки места като Марс, а после до все по-далечни. Не воден от любопитство, а воден от необходимост за оцеляване.

Последната дума в разговора за космоса има авторът на "Бледа синя точка”, Карл Сейгън.

"Земята е единственият известен ни до момента свят, приютяващ живот. Няма другаде, поне в близкото бъдеще, където нашият вид би могъл да се пресели. Да посетим да, но да се преселим не още. Харесва ли ви или не – Земята е мястото на последната ни битка. Казано е, че астрономията е смиряващо и изграждащо характера преживяване. Може би няма по-добра демонстрация на безумието на човешката самонадеяност от този далечен образ на нашия дребничък свят."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Екологията като емоция – природата като дом

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..

публикувано на 25.06.24 в 11:26

Д-р Джон Брок: Хората и Земята имат общо бъдеще

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" представяме репортаж от лекцията на проф. Джон Брок, озаглавена "Ритъмът на Земята". Тази лекция е част от фестивала "Столица/Литература", организиран от Фондация "Елизабет Костова". Темата на лекцията се фокусира върху промените в химическия състав на атмосферата през последните десетилетия и..

обновено на 25.06.24 в 10:55

Фалшивата информация – има ли универсален метод за разпознаване?

В рубриката "Епизоди от живота" гл. асистент д-р Стефан Марков, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и от Института по философия и социология при БАН, а също и автор на новоизлязлата книга "Алгоритми на заблудата",  както и автор на новоизлязлата книга "Алгоритми на заблудата", разкрива какво е фалшива информация в епохата на постистина. В..

публикувано на 25.06.24 в 10:01

Театър и храна

Фифика Георгиева завършва актьорско майсторство за куклен театър и известно време животът ѝ е тясно свързан с театъра, а сетне тя се посвещава поравно на театъра и на храната. Така е и днес, години по-късно, както в проектите ѝ за деца, така и в проектите ѝ за възрастни. За нея производството на сладка, лютеница и сладоледи е почивка от..

публикувано на 24.06.24 в 18:20

Младите, киното, или накъде ни насочват мечтите?

В рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" Теодор Неделчев, ученик, който се занимава с кино, сподели своята история и вдъхновение. В отговор на въпроса кога е решил, че ще бъде свързан с киното, той разказа: "Тази идея ми беше дадена още в ранното детство от моя баща, който обожаваше да гледа филми. Аз бях примамен доста приятно..

обновено на 24.06.24 в 13:52