Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Дипломация чрез литература" – нова книга на Анжела Димчева

Снимка: Димитрина Кюркчиева

Излезе монографичното изследване "Дипломация чрез литература" с автор Анжела Димчева. Книгата е издание на "Изида" и тръгва към читателите след спечелен конкурс на Министерство на културата. Премиерата ще се състои на 12 април (сряда) 2023 г. от 18 часа в Българския културен център – София, ул. "Веслец" 13.

Основен фокус на изследването е декадата 1977-1986 г., когато в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Разгледани са подробно – предисторията, идеята за възникването на подобен тип конгресно-фестивален формат, ключовите политически и творчески фигури, осигурили основата и надграждането като организация, идеи, послания, влиянието на писателските срещи в чужбина, медийния отзвук.

Анжела Димчева каза, че е съвсем навременно излизането на книгата ѝ, която тя подготвя вече 10 години. През 2023 г. ще се чества 110-годишнината на Съюза на българските писатели (СБП) и чрез тази книга се появява, за да напомни за историята на тези важни форуми. Тя подчерта, че голяма част от архива на СБП е изгорял през 2008 г., но чрез благосклонното отношение на Любомир Левчев тя е имала достъп до неговия архив. Това са 6 доста обемни папки, множество книги и брошури, издавани от СБП, агенция "София прес", чуждестранни автори, стотици публикации в наши и чужди медии.

Научният подход се базира на принципите на аксиологията – науката за ценностите. В това проучване не се търси статичното изброяване на факти, а разкриване на аксиологичните аспекти във взаимодействието на събитията като генератори на социокултурните процеси. Това, което политиците не постигат с езика на дипломацията, творците реализират чрез въздействащите естетически и комуникационни платформи  на изкуството.

Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20 век; чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. Понятието "културна дипломация" възниква именно след успешния формат на Софийските международни срещи. Редно е Международните писателски срещи да бъдат обявени за нематериално културно наследство на България, а материалите, осветляващи техните постижения, да бъдат публикувани и предоставени на обществените библиотеки у нас и в световни библиотечни центрове.

Десетки са цитатите от участниците в Международните писателски срещи, някои техните мнения се превръщат в крилати фрази на 70-те и 80-те години.

Жан-Ерве Базен: "Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война".

Ърскин Колдуел: "Мирът е възможен и може да бъде постигнат. И сега, когато се сбогуваме, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти: "Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели".

Любомир Левчев: "Единственият спасителен дух бе самокритичният. Съзнавайки това, аз непрекъснато говорех за нашите грешки, недостатъци и трудности. На гостите това се харесваше повече от ракията... Срещата беше успешен пробив. Да, ние – копачите от двете страни, се бяхме срещнали и вече имаше някакъв тунел".

В ноемврийския си брой от 1984 г. японският вестник "Йомиури" изрича определението: "София е Хелзинки на литературата".

Анжела Димчева даде примери от 70-те години на 20. век, когато процентът за култура от БВП е бил 3.5 %, а годишно са се превеждали повече от 220 книги на български автори в чужбина, финансирани от държавата.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова книга с разкази на Пламен Антов

Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи.  Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " .  В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..

публикувано на 20.02.25 в 18:00

Николай Поляков със спектакъл за Георги Марков

"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч.  Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..

публикувано на 20.02.25 в 16:12

Румен Денев с премиера на романа "Бреговете на Бохемия"

Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..

публикувано на 20.02.25 в 16:09
„Магическият фенер“ на Антон Митов

Художествената академия – в началото и днес

Изложбата "Академията в Княжество и Царство България", с куратор Милена Балчева-Божкова, представя ранната история на Художествената академия, изтъквайки ролята на българските владетели в нея. Тази роля - може би по инерция - дълго оставаше в сянка, затъмнена от приноса на общественици, художници и първи преподаватели в Рисувалното училище. И тях ги..

публикувано на 20.02.25 в 16:05

Три дискусии и една книга, посветени на литературната критика

Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..

публикувано на 20.02.25 в 15:56