Излезе монографичното изследване "Дипломация чрез литература" с автор Анжела Димчева. Книгата е издание на "Изида" и тръгва към читателите след спечелен конкурс на Министерство на културата. Премиерата ще се състои на 12 април (сряда) 2023 г. от 18 часа в Българския културен център – София, ул. "Веслец" 13.
Основен фокус на изследването е декадата 1977-1986 г., когато в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Разгледани са подробно – предисторията, идеята за възникването на подобен тип конгресно-фестивален формат, ключовите политически и творчески фигури, осигурили основата и надграждането като организация, идеи, послания, влиянието на писателските срещи в чужбина, медийния отзвук.
Анжела Димчева каза, че е съвсем навременно излизането на книгата ѝ, която тя подготвя вече 10 години. През 2023 г. ще се чества 110-годишнината на Съюза на българските писатели (СБП) и чрез тази книга се появява, за да напомни за историята на тези важни форуми. Тя подчерта, че голяма част от архива на СБП е изгорял през 2008 г., но чрез благосклонното отношение на Любомир Левчев тя е имала достъп до неговия архив. Това са 6 доста обемни папки, множество книги и брошури, издавани от СБП, агенция "София прес", чуждестранни автори, стотици публикации в наши и чужди медии.
Научният подход се базира на принципите на аксиологията – науката за ценностите. В това проучване не се търси статичното изброяване на факти, а разкриване на аксиологичните аспекти във взаимодействието на събитията като генератори на социокултурните процеси. Това, което политиците не постигат с езика на дипломацията, творците реализират чрез въздействащите естетически и комуникационни платформи на изкуството.
Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20 век; чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. Понятието "културна дипломация" възниква именно след успешния формат на Софийските международни срещи. Редно е Международните писателски срещи да бъдат обявени за нематериално културно наследство на България, а материалите, осветляващи техните постижения, да бъдат публикувани и предоставени на обществените библиотеки у нас и в световни библиотечни центрове.
Десетки са цитатите от участниците в Международните писателски срещи, някои техните мнения се превръщат в крилати фрази на 70-те и 80-те години.
Жан-Ерве Базен: "Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война".
Ърскин Колдуел: "Мирът е възможен и може да бъде постигнат. И сега, когато се сбогуваме, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти: "Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели".
Любомир Левчев: "Единственият спасителен дух бе самокритичният. Съзнавайки това, аз непрекъснато говорех за нашите грешки, недостатъци и трудности. На гостите това се харесваше повече от ракията... Срещата беше успешен пробив. Да, ние – копачите от двете страни, се бяхме срещнали и вече имаше някакъв тунел".
В ноемврийския си брой от 1984 г. японският вестник "Йомиури" изрича определението: "София е Хелзинки на литературата".
Анжела Димчева даде примери от 70-те години на 20. век, когато процентът за култура от БВП е бил 3.5 %, а годишно са се превеждали повече от 220 книги на български автори в чужбина, финансирани от държавата.
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..
Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния "Космонавтите само минават" ...
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg