Руският пианист Андрей Гугнин беше солист на концерта по случай 150-годишнина от рождението на Сергей Рахманинов, състоял се на 31 март в зала "България", със СО на БНР и диригент Марк Кадин. Гугнин дебютира в зала България с "Рапсодия по тема на Паганини".
Пианистът даде специално интервю за програма "Христо Ботев".
“В началото се случи, че Маестро Кадин ме потърси, и ме покани на този концерт. Не сме се запознавали лично преди, но разбира се, съм чувал за Марк, както и той е чувал за мен. Така се зароди това сътрудничество.“
Андрей Гугнин пристигна един ден преди концерта в София и проведе само една репетиция с Радиосимфониците:
"Чувствах се много добре. Мисля, че оркестърът е мотивиран в подходящия дух и по правилен начин подхожда към музиката. Инструменталистите са много подкрепящи, тъй като рапсодията представлява диалог между солист и оркестър. Мисля, че трите съставни части: диригент, солист и оркестър работят много добре. Това ме кара да се вълнувам за концерта".
Във връзка с усложнената обстановка в Европа, пианистът споделя емоциите си:
"Наистина живеем в трагично време. Трябва да кажа че лично за мен не е лесно, но мисля че всяко едно житейско изживяване, дори най-мрачното, по някакъв начин задълбочава моето вътрешно "аз". А музиката е начин на изразяване на пълния спектър емоции, които не винаги можеш да изкажеш с думи. За мен музиката напоследък е спасение. Нещо, което крепи надеждата ми за по-добро бъдеще. Не знам какво бих правил, ако нямах възможността да концертирам. Затова съм възхитен да бъда тук в България, където мисля, че публиката оценява музиката. Въпреки събитията, музиката влияе на публиката и се надявам да им носи щастие и надежда и най вероятно служи на по-висша цел. Музиката, изкуството като цяло – това все пак е най-доброто, което цивилизацията ни е донесла в живота ни".
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg