Изследване на потреблението на културни продукти от пълнолетното население на Република България показва доста притеснителни данни. То е направено в рамките на проект "Лаборатория “Право на култура” на сдружение “Фабрика за идеи” и е финансирано от Националния фонд "Култура" по програма “Подкрепа за възстановяване и развитие на частни културни организации”.
52% от пълнолетното население на Република България не е посещавало нито едно културно събитие през 2022 г.
"Резултатите от изследването потвърдиха нашата работна хипотеза, като организация, която работи в малките населени места, и много по-страшни са цифрите, където 78% от хората над 55 години не са посещавали културни събития“, казва Янина Танева от "Фабрика за идеи".
Изследването е поръчано от “Фабрика за идеи”, които работят за възстановяването на културния живот на социологическа агенция “Маркет линкс”. Обемът на извадката е от 1024 респондента. Ключови данни, залегнали в проучването са динамиката на (не)участие в културни дейности, с посочване на спецификата по възраст, образование, средно брутно възнаграждение, населено място и пол.
"Опроверга се предположението, че в селата няма интерес или желание да се потребява или да се създава култура“, изтъква Янина Танева.
20% от хората с най-ниски доходи отделят едва 0,5% за култура и културни дейности. Хората в активната професионална дейност и с високи доходи, посочват фактора време като сериозна пречка за участие в културни дейности.
Данните от изследването сочат, че най-много българи са посетили заведения с жива музика (66%), исторически забележителности (61%) и събори или фестивали (54%). Важен извод е, че хората над 55 години рязко не могат да си позволят участие в културния живот. 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, ако имаха повече пари, а 40 на сто – ако такива събития са организирани в тяхното или близко населено място."Фабрика за идеи“ отдавна работи в български села чрез програмата "Резиденция Баба“, по която млади хора живеят в домакинства на възрастни хора.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg