През 2020 г. американската поетеса Луиз Глик получи Нобеловата награда за литература за "неповторимия си поетичен глас, чиято аскетична красота превръща индивидуалния опит в универсален". Три от най-важните ѝ стихосбирки излязоха на български език в едно издание в превод на Надежда Радулова и Калоян Игнатовски. Ето откъси от текстовете на двамата преводачи върху творчеството на Глик:
"Стихотворенията на Луиз Глик са едновременно болезнено чувствителни и режещо хладни – алхимично взрени в предмети и природи, притежания и загуби, връзки и разкъсаност, траур и травми, меланхолично потънали тук и сега, но и някъде, някога, далече там… Формално прецизен, изящно изваян, текстът на Глик вибрира между пределна яснота и мистериозност; на неговата всекидневно-предметна сцена се разиграват големите метафизичеки спорове за тялото и душата, за крайното и безкрайното."
Надежда Радулова
"Характерните теми – желанието и глада, болката и загубата, раздялата, травмата и отношенията в семейството, самотата, природата, човешкото и божественото битие – авторката разработва с емоционална интензивност, но и отстранено. Прониква в дълбочини – философски, психологически, за да изведе своята поетическа истина. На места бистра, на места сложна, мрачно-красива. Глик не щади в искреността си, като в същото време проявява емпатия въпреки най-често резките и сурови тонове. И внушава мъдри утешения. "Няма друго за обичане"."
Калоян Игнатовски
Премиерата на книгата "Триумфът на Ахил. Дивият Ирис. "Медоулендс", ще се състои в театралната зала на Софийския университет на 5 април с участието на двамата преводачи.
Чуйте Калоян Игнатовски
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
