Предизборната кампания като сгрешен модел на комуникация

Към 31 март – края на женския месец, както някои го наричат, в последния ден на предизборната кампания, в самия край на Великденските пости и в началото на пролетта, пейзажът у нас може би изглежда така: хора с развети руски знамена, които настояват да излезем от НАТО и ЕС, прокуратура, която твърди, че е жертва на опити за атентат, финансово министерство, което опровергава заплахата от държавен  фалит, бомбени заплахи в училищата… И да, това прилича на разколебаване и всяване на страх у българските избиратели, които и без това са уморени да се надяват, че България я чакат по-добри дни и години.

Как изглеждаше предизборната кампания този път?

Мнението е на медийния и политически анализатор доц. Иво Инджов, преподавател по журналистика във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий“.

С какво ще бъде запомнена тази предизборна кампания

“Кампанията протече доста вяло. Имаше някои напрежения, които възникнаха от участниците извън самата нея и тук визирам този доклад на финансовото министерство, изтекъл в медиите, че едва ли не държавата е пред фалит, след това самото министерство трябваше да го опровергава. Тук визирам и атаките срещу училищата, които са един вид хибридни атаки, както се оказва.

Дали са насочени точно към изборите, ние не знаем, но тенденции за  всяване на страх и разколебаване у избирателите се чувства. Аз не вярвам това да окаже съществено влияние върху желанието и намерението на хората да гласуват или да не гласуват.

Като цяло премина една прогнозируема кампания, пета поред в рамките на две години, в която избирателите са уморени, самите политици са уморени, а и нямат достатъчно финансов ресурс, очевидно, защото това показват справките от проучвания и наблюдения, които се правят на изразходваните средства. Няма достатъчна емоция, ако щете, в самата кампания, въпреки някои по-остри сблъсъци, въпреки че една от водещите партии правеше много по-агресивна кампания спрямо основния си опонент, другата правеше доста по-миролюбива кампания, но както виждаме, а и социологическите проучвания го показват, че на финала имаме изравнени сили както за първото и второто място, така и за третото и четвъртото място. Не знам дали след 2 април ще има развръзка, или ще отидем на нови избори наесен.“

Най-силното впечатление

“Това, което ме впечатли, пак има връзка с характеристиката на кампания като вяла – нито една партия не направи митинг, истински предизборен митинг от този вид, който познаваме от зората на демокрацията и не само, където политиците спорят помежду си, където партийните привърженици спорят помежду си и митингът се превръща в израз на този тип политическа комуникация, който се прави в предизборния период.

Очевидно партиите, включително и по-големите, нямат електорат, който да извадят на улицата, нямат оратори, които да направят това нещо. Представяте ли си на един площад, който да е пълен 1/3 и да говори ораторът на празен площад и след това да се появи като кадри, като видео...

Страхуват се политиците. Скъсана е връзката между политика и електорат и заради това те  говорят само  на твърдите ядра, които има опасност да не се мобилизират. Това един сгрешен модел на комуникация – да си говориш само със себеподобни, да се затваряш в едни предизборни ехо-камери и да нямаш опит да направиш публично сблъсък на аргументи, на позиции с твоя противник.”

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Ани Петрова, БНР