Защо зърнопроизводителите отново протестират? Не е ли достатъчна помощта, която беше отпусната от ЕС за подкрепа на селскостопанските производители във връзка с войната в Украйна? По данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България всяка година у нас се произвеждат около два милиона тона слънчоглед, а до момента са продадени не повече от 10 процента от тях – тоест почти цялата продукция на българските зърнопроизводители стои по складовете. Залежават и около четири милиона тона пшеница.
"Зърнопроизводителите протестират, за да защитят своя труд, семействата си, работата и съществуването си."
Това казва в интервю за БНР Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България.
Той коментира, че Регламент 2022/870 на ЕП и Съвета от 30 май 2022 година относно временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за украинските продукти, съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна, е довел до сътресения в българските и международните пазари.
"Коридорите на солидарността, които бяха направени, реално не свършиха своята работата. България се оказа в края на този коридор, а от ЕК отчитат тази грешка“, казва Костадинов.
От браншовата организация припомнят, че най-потърпевши са държавите, които граничат с Украйна. Голяма част от използваните препарати за растителна защита, които са използвани в Украйна, не са разрешени за употреба в страните-членки на ЕС и поради тази причина себестойността на такова зърно е изключително ниска.
40% от продукцията, произведена в България, продължава да стои по складовете, цената на зърното е паднала под себестойността.
"Цената на тон слънчоглед е около 950 лв. до 970 лв., а в момента продажната му цена е 720 лв.", посочва Костадинов.
Чистата загуба за българските зърнопроизводители е около 800 млн. лв. До момента отпуснатата помощ по линия на ЕС е едва 16 млн. евро.
"Искаме да работим спокойно. Настояваме за мерки, които да спомагат за ненатоварване на местния пазар. Налагане на входни и изходни такси за зърното. Раздвижване на пазара. Евентуално подпомагане, защото зърнопроизводителите не са взели нито един лев по украинската сделка“, допълва Костадинов.
Българските зърнопроизводители се надяват да бъде ограничен вносът на украинско зърно, както направи полското правителство.
"Украинското зърно трябва да отиде в трети страни, където е нужно. А не тук да се пренасища пазарът", казва още Костадинов.
В ранния следобед е предвидена работна среща на президента Румен Радев с протестиращите.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
