Цикълът е от четири епизода и разказва Балканските войни през дневниците на войници, военни кореспонденти и фотографи, които изследователите наричат "Дневници на болката и страданието, за това, което бушува в телата".
В цикъла проследяваме пътя на българската армия в четири основни посоки на бойните действия. На този фон са разказани и прочетени войнишки дневници, в които са описани политическите и тактически грешки, ужаса на холерата, страха от смъртта, сраженията, които са водили и болката от загубата на бойните им другари.
Епизод три е със заглавие: "Сам на себе си"
В този епизод действието се пренася на Одринския фронт, където е д-р Васил Геров, тогава още студент по медицина, върнал се в България да се сражава в Балканските войни. Успоредно с личните му разкази, съхранени в Златния фонд на БНР и хода на бойните действия, в епизода изследователи на войните и войнишките дневници от това време коментират психологическото състояние на войниците и какво е "треперещ войник". Прочетени са дневници на военни психолози от времето на войните, както и спомените на Георги Михайлов Минчев, от Хасково, командир на 2-ра рота от 10-и Родопски полк, събрани в сборника "Известия на държавните архиви", брой 103-104 от 2012 година.
В епизода участват: доц. Снежана Димитрова, преподавателка по Нова и съвременна балканска история в Югозападния университет "Неофит Рилски", доц. Георги Пеев, преподавател в НБУ, Надежда Павлова, куратор в галерия "Фотосинтезис", Калоян Матев, изследовател на войните и д-р Александър Въчков, изследовател на войните.
Записът със спомените на д-р Васил Геров, участник в Балканските войни е от Златния фонд на БНР.
Безценно за целия цикъл е, че музиката и звуковия дизайн за всеки епизод са композирани, изсвирени и изработени от Михаил Михайлов, звукоинженер в БНР.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
