Представлението "Ехо и никой" е танцов спектакъл, създаден през опити върху представата за време. Концепцията е вдъхновена от стихосбирката "Таралежово слънце" на Ларш Собю Кристенсен и по конкретно неговото стихотворение "Календар на тревожните умове".
Спектакълът е изграден върху размисли за времето в нас, което го има и няма. Опит за създаване на пространство за по-дълги минути и по-малко тревоги, споделя Яница Атанасова:
"Вслушах се първо в актьорите, с които работих в техните интерпретации на темата. Това е едно ехо на телата, което иска да пристигне навреме в "желаното", иска ми се да чуваме телата си по- често, призовавам хората да го правят."
Представлението се играе на 20 март на сцената на учебен театър НАТФИЗ. Дизайнът на костюмите и осветлението е на Мартина Апостолова, те кореспондират с бъдещето и с технологиите, а представлението разглежда и концепцията за времето в миналото и днес и променя ли се концепцията ни за време. Част от стихотворението, което вдъхновява представлението гласи:
"Има време за всичко –
...да настигнеш слънцето,
да опишеш тази любов,
да се движиш между хората като човек".
Яница тази година получава и номинация за "Икар" за съвременен танц и пърформанс за "Пастет", вдъхновен от разказа "Издръжливец на гладуване" на Франц Кафка. Той разглежда гладуването като метафора за невъзможността на отделния човек да се свърже със заобикалящия го свят и усилието да се научи да живее с тази невъзможност. Артистите и хореографът изследват тялото като боксова круша за упражняване на постоянен контрол и запазване на статут. Последствията от нещата, които "преглъщаме" като творци, компромисите, които правим като хора. Компромисите като "пастета" в нас.
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg