Фотографията среща живописта в Музей "Борис Христов"

"Всеки път е белязан със среща, а всяка среща е подарък и носи послание свише". Една интересна изложба среща фотографията и живописта. Откриването е на 22 март от 18.30 ч. в Музей "Борис Христов" в столицата.

Петър Китанов: "В къщите се вграждат спомени, сенки, срещи и мигове от живота на техните обитатели. Това, което ни докосна при посещението на Музея "Борис Христов", беше разказът за срещата между Пенка Касабова и Борис Христов. Среща затрогваща и съдбоносна, предопределила живота и пътя на великия бас.

Всеки път е белязан със среща, а всяка среща е подарък и носи послание свише. Така измежду ключовите думи – къща, музика, мигове, минало се открои думата – среща. И като прибавим знака "хаштаг/диез", снимките в дигиталния архив започват да се открояват:

Снимки на срещи и места на срещи,
срещи – възможни и невъзможни,
срещи – мечтани, незабравими,
срещи – съдбовни, случайни и мними,
срещи – болезнени и фатални,
срещи – виртуални и реални,
срещи от вчера, срещи за утре..."

Усещането за среща се допълва и от няколко рисунки и живопис на Илона Захариева, което прави проекта своеобразно продължение на нашите нестандартни срещи в пространството на творческия експеримент.

Илона Захариева: 

"Не искам друго място във сърцето ти 
А само онова необходимото за светене"

Ето и предишните срещи между Илона Захариева и Петър Китанов, случени в изложби: 2002 – "Видеография" – видеоинсталация и живопис; 2004 – "Необозрими мигове" – поезия и фотография; 2007 – "Очарование БГ" – фотография и проекти за дърворезба. 

Илона Захариева е родена в Кюстендил. През 1977 година завършва магистратура по резба в Националната художествена академия при доцент Борис Зографов и професор Асен Василев. Изявява се в областта на декоративно-монументалните изкуства, графиката и живописта. Реализира няколко декоративно-монументални обекта с резба: 1979 г. – ритуална зала в Рилския манастир, 1984 – 1987 г. – зали за бракосъчетание и именуване в Кюстендил, 1989 г. – ритуална зала в Бобов дол. От 1977 до 2002 година работи като уредник в Окръжния исторически музей в Кюстендил. От 2003 до 2011 година е директор на Художествената галерия "Владимир Димитров – Майстора" в родния си град. Автор е на осем самостоятелни изложби в България и в чужбина. Нейни творби притежават Софийската градска художествена галерия, както и галериите в Хасково, Плевен, Русе и Добрич. Автор е на книгите "Щрихи към кюстендилската изобразителна школа" – сборник със статии, и "Необозрими мигове" – поезия и фотография.