Да попаднеш в задния двор на Сейшелите е също толкова очарователно, колкото да се дивиш на луксозната формула там – един остров, един хотел. Само че някак невчесано. Въпреки палавата рошавост ежедневните Сейшели те посрещат като стар приятел, сутрин те будят с домашно приготвена закуска с манго, папая, яйца от близкия пазар и сладкото на домакинята, а стаята в къщата за гости на брега на Индийския океан е голяма колкото хола ми в София.
Да опознаваш задния двор на райските острови с обществен транспорт също е приключение. И не защото си единственият бледолик в автобуса, а понеже предишната работа на шофьора очевидно е била на влакчето на ужасите в лунапарка. Добре че рейсовете са начесто и няма правостоящи, защото при всяко по-рязко спиране щяха да образуват спретната купчинка в единия край на возилото.
И понеже се оказах на Сейшелите без бански и плажно масло, а това тук си е углавно престъпление, поех към столицата Виктория на животоспасяващо пазаруване. По потъналите в зеленина двуетажни сгради трудно разбираш дали е банка, магазин или жилищен дом, докато не приближиш. С голяма охота местните разказват, че сред тях няма верска или расова нетърпимост. Очевидно възпитават и децата в толерантност, понеже по оградите на всяко училище се виждат поучителни надписи като "Да си недъгав, не означава да си отритнат", а в двора малчугани от всички раси изглеждат трогателно сладки в еднаквите си униформи. А в малък градски парк със старателно поддържана ливада се извисяват фигурите на първият сейшелски президент, сър Джеймс Манчам, Нелсън Мандела и Махатма Ганди.
Естествено, имената на улиците в столицата или са спомен за колониалните времена, кръстени на кралица Виктория, съпруга ѝ Албърт и т.н., или просто указват накъде водят – към правителствения офис, към пазара или марината. Е, как да не отиде на пазар човек?! При положение, че тържището носи тържественото име "Сър Селоуин Селоуин Кларк". Първото, с което се сблъсках беше сергия, отрупана с… изкуствени цветя в целофанени букети. Кому са нужни изкуствени цветя в тропическия рай, където каквото и да боднеш се хваща. Ама очевидно и увяхва. Затова, както по-късно забелязах, в мястото за вечен покой всеки гроб е отрупан с изкуствени цветя.
Самият пазар по британски маниер е с метална конструкция тип "хали" и е разделен на сектори – риби, плодове и зеленчуци, подправки, сувенири… Разнобоят на ароматите не пречи на екзотичния коктейл от възприятия. Очевидно тук царстват ванилията и канелата, защото са съставка на всеки чай, кафе, шишенце с етерично масло или ром. Плодовете не могат да ни учудят. И в нашите супермаркети вече има папая, манго и карамбол. Само дето тези са брутално сладки, с неземен аромат и без найлонов вкус. Сред сувенирите преобладават кокосовите черупки с образи на прочутите сейшелски костенурки, парео със същите сюжети и вездесъщите коко де мер. Тук ще направя голяма вметка, за да ви разкажа за тези необикновени палми, дето могат да се видят единствено на Сейшелите, 40 процента от територията на които са резерват, охраняван от държавата.
В многочислените паркове на архипелага могат да се видят уникални представители на флората и фауната, повече от които ендемични, т.е. срещат се само тук.
Плодовете на палмата коко де мер са символ на Сейшелите. Тяхното изображение е дори върху печата, който ви поставят в паспорта при влизане в страната.
Дърветата са наистина зрелищни, не само заради плодовете си. Те достигат до 35 метра височина, а листата им са дълги по 10 метра и широки 4. Коко де мер са от семейството двудомни палми: на едно дърво растат мъжки съцветия, а на друго – женски. Последните дават плод, който тежи до 30 кг и с това печелят приза за най-тежки в целия свят, а еротичната им форма на дамски задни овали ги прави наистина неповторими.
За пълното съзряване на женския плод са необходими 5-6 години. После орехът пада на земята и прораства след шест месеца. За да започне да дава плодове на палмата са ѝ необходими поне 15 години, но понякога дървото "се кандърдисва" по половин век. Не е чак толкова много като се има предвид, че живее до 200.
Уникалната палма и необикновените ѝ плодове са обвити в митове и легенди. Очевидното сходство на мъжките и женските ядки със съответстващите им еротични форми е породило следната история: по време на буря, по късна доба, когато на улицата няма никого, палмите се сливат една с друга и правят любов. Но който стане свидетел на техните ласки, или ослепява, или умира. Затова желаещи да воайорстват липсват.
Ядките са се смятали за лична собственост на краля и ако някой ги криел е можело да му отсекат ръцете.
Съгласно друга легенда, коко де мер е забраненият плод, който Ева предложила на Адам в райската градина. До този извод е стигнал британският генерал-майор Ч. Дж. Гордън, твърде вярващ човек, който посетил Сейшелите през 1881 година и забелязал пикантните им форми.
Говори се, че малайските моряци откривайки огромните плодове в морето били убедени, че ядките растат на океанското дъно, а дървото им е дом на свещената птица Гаруда.
Местните жители високо ценят полезните свойства на ореха и са убедени не само в лечебните свойства на коко де мер, ами и в качеството му на афродизиак.
Ако случайно имате място в куфара и ви е обзела налудничавата идея да си купите необичайния плод, трябва да знаете, че всеки един е прошнурован и пронумерован, за да се контролира тяхната численост. По официални данни годишно се продават около 1000 бройки, но откраднатите са поне двойно повече.
Законно можете да придобиете удивителния сувенир в резервата Вале-де-Ме. Там орехите притежават съответния сертификат. Другото място е столицата Виктория, където и аз ги видях. В зависимост от големината цените им са между 200 и 600 евро. Средствата от продажбата отиват за екологични проекти.
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg