Кралският театър "Ла Моне" представи "Евгений Онегин" в поредица от 11 спектакъла през февруари. Начело на постановъчния екип бе Лоран Пейи, известен най-вече с постиженията си в по-лекия и комичен оперен жанр. Френският режисьор е познат на брюкселката публика с постановките на "Пепеляшка" на Масне, "Златното петле" на Римски-Корсаков и "Дон Паскуале" на Доницети.
В "Евгений Онегин" Лоран Пейи прилага олекотен, изчистен подход, без допълнително усложняване на интригата. Той поставя действието в универсална, абстрактна рамка, без пряка връзка с определена историческа епоха. Освен основната сцена, режисьорът използва и издигнат втори подиум. В първите две действия интригата протича предимно върху тази втора сцена, покрита с дървен под. Тя се привежда в движение ръчно от селяните, работещи в имението на Ларина.
Още в началото на операта ясно се виждат различията в характерите на четиримата главни герои – мечтателната, наивна Татяна, надменния и безчувствен Онегин, веселата и лекомислена Олга, искрения и чистосърдечен Ленски. Двете двойки са поставени срещуположно на въртящия се подиум. Странният нов съсед Онегин е проекция на романтичните герои от книгите, които Татяна страстно чете. Увлечението ѝ по литературата е отразено в декора на сцената с писмото, когато дървеният под се превръща в голяма разтворена книга. Изчистената, семпла режисура има особено голям ефект в ключовата сцена на дуела. Двамата мъже са изправени един срещу друг високо над подиума, обградени единствено от утринния мрак.
В трето действие въртящата се сцена е заменена от конструкция с широки черни стъпала, демонстриращи богатството на дома на княз Гремин. Движенията на героите са изработени много старателно и детайлно и всички персонажи оживяват ярко пред зрителя.
Важна част в "Евгений Онегин" заемат богатите и разнообразни хорови сцени - от селския хор и песента на девойките в първа картина, през валса и мазурката по време на бала в дома на Ларина, до устремните полонеза и шотландски танц в последното действие. Хорът на Моне, подготвен от Ян Швайгер, пя и игра великолепно в тези наситени сцени, които са много раздвижено и интересно изработени - характерна черта на всички продукции на Лоран Пейи.
В представлението на 12 февруари в централните партии на Онегин и Татяна се изявиха опитните и добре познати на публиката Стефан Дегу и Сали Матюс. Тяхната интерпретация бе белязана с голяма драматична задълбоченост и усъвършенствано вокално майсторство. Стефан Дегу изобрази релефно образа на самовлюбеното контè от Санкт Петербург. С обемен и шлифован глас, френският баритон създаде доминантен, ярък образ. Студенината на героя се почувства в избраните от певеца вокални цветове. В края на миналата година Стефан Дегу бе удостоен с наградата за най-добър мъжки глас за 2022 на ежегодните Международни оперни награди, организирани от престижното английско списание Opera Magazine.
Британката Сали Матюс показа великолепно мечтателната натура на Татяна в началото на операта. Сопраното насити с голямо цветово и динамично богатство емоционалната сцена с писмото. Образът претърпя развитие и в последното действие видяхме профила на една уверена и смела жена. Вокалните ѝ отговори на умоляващия Онегин пронизваха като с нож пространството. Тази финална сцена бе наситена с изключителен драматичен заряд.
Впечатляващо бе и участието на Богдан Волков в ролята на Ленски – от искреното любовно обяснение към Олга в първа картина до наситената с трагизъм предсмъртна ария. С чист, ясен, много шлифован вокал, Волков изобрази прощаването на Ленски с младежките идеали и предчувствието му за гибел. Публиката на Моне все още помни и паметната изява на певеца в партията на княз Гвидон в операта на Римски-Корсаков "Приказка за цар Салтан".
Норвежко-руското сопрано Лили Йорстад пресъздаде чудесно безгрижния характер на Олга – със свеж, млад, подвижен глас. Стилно и с подчертан комизъм прозвучаха куплетите на мосю Трике, изпълнени от Кристоф Мортан. Французинът Никола Куржал притежава дълбок, звучен бас, необходим за партията на княз Гремин. За съжаление в неговото изпълнение на голямата ария не чух дългите, благородни вокални линии.
Публиката в Моне посрещна с голям ентусиазъм главния диригент Ален Алтиноглу след края на представлението. Диригентът превърна оркестъра в ярко действащо лице с изчистен, прецизен звук в лиричните моменти и със завладяващ драматизъм в драматичните кулминации. Освен в Ла Моне от миналия сезон Ален Алтиноглу е и главен диригент на Симфоничния оркестър на Радио Франкфурт.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg