Столичната галерия "Нюанс" представя "Иван Георгиев-Рембранда – познатият и непознатият" – изложба живопис, посветена на 85-годишнината от рождението на изключително талантливия български художник Иван Георгиев.
Експозицията е единствената публична изява, след тази през 2008 година в СГХГ, в която отблизо могат да бъдат разгледани произведенията на художника, приживе напълно неизвестен, а след като си отива от този свят през 1994 година – всеобщо признат от колеги, изкуствоведи и колекционери за явление в българската живопис от втората половина на 20 век. Картините, рисувани в последните години от живота му, се приемат за начало на абстрактния експресионизъм в родното изобразително изкуство.
Приживе Иван Георгиев остава непознат, защото рисува без изложби и без зрители. Никога не показва и не продава картините си. Оставя след себе си над 1000 творби – етюди, портрети, натюрморти, пейзажи, абстрактни картини, които удивляват колегите му до степен да кажат: "абе, къде ги е криел Иван тези картини" и запълват стилово празнините в родната живопис през 70-те и 80-те години на миналия век. Истинските познавачи на изобразителното изкуство бързат да изкупят картините му още след първата посмъртна изложба на големия майстор през 1995 г. Днес уникалните му произведения са притежание изцяло на частни колекционери с изключение на четири творби, които се съхраняват в СГХГ, а Иван Георгиев, с прякор още от ученическите си години Рембранда, е в класацията на най-търсените и високо оценявани и скъпо струващи български автори изобщо.
Нелекия личен избор на "доброволно изгнаничество" в изкуството, Рембранда прави в началото на творческата си кариера, когато през 1966 година жури от казионни "рембрандовци" отхвърля всичките му работи, предложени за участие в обща художествена изложба, въпреки че талантът му е забелязан още като студент във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович", преименуван по-късно в НХА, в класа на проф. Панайот Панайотов.
През 1963 печели награда на Централния съвет на профсъюзите за своя плакат "Никога". През 1965 г. отново печели награда в студентска изложба – конкурс за живописен етюд, а след години Николай Майсторов споделя: "Етюдите му пращяха от сетивност и артистична конкретност, страхотна сила на излъчване и енергийност... беше един изключителен качествен скок пред другите студенти."
В отговор на "субективното неразбиране" на корифеите в социалистическия изобразителен канон, Иван Георгиев се зарича повече да не предлага картините си за публични участия. Става независим от "милостта на журитата", които по онова време дирижират културния живот в съответствие с властващия социалистически реализъм. Живее в мизерия, но с нечовешки стоицизъм отстоява творческите си принципи и свободата да рисува отвъд идеологията, матрицата и фалшивия патос. "Ако сложа своя картина до тия врабчета, ще стана врабче като тях" е лаконичната оценка на гениалния творец за конюнктурната реалност в изобразителното изкуство, която го заобикаля.
За "познатия и непознат" Иван Георгиев и за впечатляващите му творби от частната сбирка на колекционера Александър Георгиев, които представя галерия "Нюанс", разказва галеристката Александра Недева.
Уникалните картини на Рембранда, рисувани в една репресивна реалност, но изцяло извън нея, могат да се видят отблизо до 19 март. Онези, които няма да успеят да направят това, могат да разгледат експозицията виртуално на сайта на галерия "Нюанс" или да закупят на място цветния каталог с над 600 произведения от различните периоди и стилове на художника, представени в експозицията на СГХГ през 2008 година и в настоящата изложба.
Снимки: ФС на галерия "Нюанс"
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg