Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Образованието влиза в час:

Защо възстановките на исторически събития са културен феномен?

Имат ли образователна стойност историческите възстановки и кое ги прави интересен културен феномен? Къде свършва зрелището и къде започва съпреживяването на историята

"Има хора, които се обличат като исторически персонажи, т.е. от културна гледна точка това е част от темата за свободното време. От моя гледна точка, като историк, хората, занимаващи се с исторически възстановки, възпроизвеждат определени исторически разкази. Зад предпочитанията за епоха, персонаж, сюжет винаги стоят определени нагласи, свързани с миналото."

Това казва в интервю за БНР гл. ас. Димитър Атанасов от Института за Етнография и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, ръководител на проект за изследване на историческите възстановки като културен феномен.

гл.ас. Иво Страхилов, културолог от СУ “Св. Климент Охридски“ и гл.ас. Димитър Атанасов от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН
Той допълва, че тези нагласи са много често вкоренени в настоящето. Хората, които възприемат Възраждането в един хайдушки ключ, тип робство и тиранство, най-често са с националистическа ориентация и са с по-консервативни разбирания. За сметка на това онези, които странят от подобни интерпретации, са по-глобално настроени. През начина, по който се гледа на историята, можем да видим и актуални нагласи.

Според гл. ас. Димитър Атанасов важно е как се употребява историческият ресурс, за да се изграждат определени знания, умения и компетенции у младите хора. Какво успяваме да постигнем чрез историческите възстановки, което учебникът не успява? Къде са дефицитите на образователната система? Къде са дупките, които ние можем да адресираме чрез отиграването? Кое е онова, което не можем да кажем, но сме в състояние да покажем, както казва Витгенщайн?

"Това, което ние наблюдаваме през последните години, е доста пъстро и многолико. Със сигурност това присъства, тези застинали нагласи, които са продукт на националната държава, на нейните институции, макар и образователните програми да се променят през годините, виждаме някакви образи, които като че ли са широко застъпени и винаги присъстващи и останали в твърди рамки“, казва гл. ас. Иво Страхилов, културолог от СУ “Св. Климент Охридски“.


Той допълва, че чрез паралелното изследване на възстановките от различни периоди се виждат някакви връзки между тях, както и възможните отлики.

"В историческите възстановки наблюдаваме едно многообразие. Има теми, които са свързани с националното, периоди, групи възстановчици, които представят само национални сюжети и на практика никакви други. За сметка на това обаче има и такива, които отиграват обратната страна. Има една конкретна група, която играят византийци, татари, османски турци. Персонажи, които са извън тази нациоцентричната оптика. И те са тези, които играят другия“, посочва гл. ас. Димитър Атанасов.

Според него на историята започва да се гледа не като на свещена крава, която трябва само да се възпроизвежда с телешки възторг и преклонение, а да се черпи вдъхновение от нея.

Защо историческите възстановки са феномен на културата и вълнуват учениците?

Преди няколко години преподавателят по история Асен Тимофеев от Професионалната гимназия по икономика в гр. Перник, който вече не е между живите, създава школа за възстановки. 


"Той искаше да ходим по различни места и да изнасяме представления. Да запазим българската история“, казва дванадесетокласникът Васил Василев. 

Учениците успяват да направят няколко възстановки на Априлското въстание, като всеки път надграждат все повече и повече. Успяват да реализират и две постановки за Васил Левски.

"Последната ни възстановка е "Васил Дякон Левски и страстите български“, която се проведе в Драматичен театър "Боян Дановски“, споделя Михаела Стоянова.

Тя допълва, че възстановките могат да бъдат оживели уроци по история, но те са и максимално най-близо до реалните събития. 

Защо е важно да се изследват възстановките на исторически събития и защо те са един съществен културен феномен? 

Със сигурност те тепърва ще се разгръщат на българска почва – изиграването на миналото днес и свързаните с него научни полета. Дошло е времето да има платформа, в която субекти от различни сфери на обществения живот, свързани с възстановяването на историята, да се разпознаят и да заговорят – всеки на своя език, намирайки онези допирни точки, които ще доведат до по-задълбочено разбиране на историята, както и до по-рационално отношения към нейните разкази.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 

Снимки - Архив на Професионалната гимназия по икономика в гр. Перник
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Стояна Георгиева

Стояна Георгиева: Журналистиката има значение

Руската федерация забрани две български медии и още 79 от ЕС да се разпространяват на територията ѝ. За България това са вестник "24 часа" и неговият сайт 24chasa.bg, както и новинарският сайт Mediapool.bg. Новината дойде от руското Външно министерство преди дни и е в отговор на решението на Европейския съюз да забрани руските медии – РИА "Новости",..

публикувано на 29.06.24 в 08:50

Анево – село за пример

Село Анево се намира в Южна България и е единствено в община Сопот, област Пловдив. В периода 1974 - 1996 г. Анево е било квартал на град Сопот. Към днешна дата в селото живеят около 1000 жители. Счита се, че Анево възниква в края на XIV век след нахлуването на османците в българските земи, след като близката крепост "Аневско градище" е завзета от тях...

публикувано на 29.06.24 в 08:45
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30
Научна конференция на тема:

Кои са акцентите в организираната от Арбитражния съд при БСК научна конференция?

На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство".  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на  "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..

публикувано на 28.06.24 в 15:15

"Започни млад": Вдъхновение за млади предприемачи

Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..

обновено на 28.06.24 в 14:43