Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Никола Бозаджиев, лидерите на време и киното на сетивата

В близост до природата човек не просто става по-добър, той става по-човек. И в този объркан свят, който се опитваме да наместим, все още има изкуство, което цели да ни припомни връзката на човека с корените му и нейната сила. За Никола Бозаджиев това изкуство е киното. Киното на сетивата.

На 23 години Никола вече има филм урок по човечност и човеколюбие, който цял свят оцени. Адаптацията му на "Шибил" спечели 136 награди от 49 държави на 6 континента. 29 от тях отличават лично работата на младия режисьор. Сред наградите е и платиненото "Реми“ за "Най-добър международен филм“, което Никола печели на 21 години. Точно на толкова Стивън Спилбърг взима своето дебютно "Реми“ за късометражния си филм "Амблин", на чието име е кръстено известното му студио.

Съвременният "Шибил" развълнува световната публика с история, която няма равна. И не защото е създадена от Йовков и в същото именно заради това. Филмът предава на зрителите идеята за отдаването и за съвременния страх от него. И изглежда това е универсалната тема на съвременния човек и в днешния свят.

Любовта на Шибил и Рада, която прераства в обич, подтиква зрителят да се вгледа в себе си и да се запита склонен ли е да се врече в любов на друг. Според Никола Бозаджиев темата за сетивността и душата отключва на универсално ниво човека, а чрез сетивата и възкресяването на класиката и темите ѝ можем да се завърнем към корените си. Той е на мнение, че никой не цензурира нашите сетива, ние сами го правим.

Никола започва пътя си в изкуството на 9-годишна възраст, когато заиграва в цирка. Там за първи път обръща внимание на сетивността, която носи в себе си, и започва да я отглежда и подхранва. Участва в различни спектакли, един от които получава и номинация за "Икар". След цирковото изкуство започва работа като асистент режисьор. Накрая обаче киното само го намира. Днес казва, че израстването му всъщност е било именно кино с думи. Снима два късометражни филма почти на шега. На шега и като чист експеримент започва да пише сценария за "Шибил". Вече е на 17, иска да пробва материята и да види как зрителят би реагирал на подобен тип литературен сценарий, който по презумпция е по-близък до публиката. Така стига до бърз курс по кино в Париж. След него започва и да снима "Шибил". По време на работата си по филма записва бакалавър по кино в Лос Анджелис. САЩ обаче се оказват далечни от него. Киното в Америка младият режисьор определя като един футболен отбор, в който, ако искаш да играеш за победа, ще успееш, но ако искаш да поставиш зрителя в вълшебна среда, в която той да открие и познае себе си, не би могъл да постигнеш много. С прозренията си и желанието си да се развива на 20 години представя на българската публика своя "Шибил", и то в рамките на София филм фест. Оттам филмът тръгва по пътя на сърцето и печели зрител след зрител.

Тревогите на Никола обаче са все същите – в изкуството има прекалено много творци, които създават творбите си не за да лекуват публиката с тях, а за самите себе си. Но и убежденията му не се променят, а продължават да се крепят на вярата му в двете Р-та на промяната – Революция и Ренесанс.

Ренесансът, който според него ни е все по-необходим, се намира в киното на сетивата, в което той все по-устремено се развива.

"Това е единственият модел за комуникация в съвременния свят, така че да събудим онази човешка същност, която някак сме потиснали в течение на глобалното и всички проблеми, които ни се струпаха напоследък, не са малко и са във всяка част на света. Единственият начин да излезем от това нещо е да намерим себе си, сетивността си и пътя към душата си. Най-големите творци някога в киното са говорили именно за това. Това са поддържали и това е бил техният житейски път, независимо кой колко е успял да даде и да остави след себе си. В днешния свят обаче киното като че ли се е отдалечило от тази си теза, понеже вричането и отдаването на публиката и комуникацията между хората не е нещо крайно лесно. Но единственият изход към един здрав, функционален и смислен, щастлив свят, в който всеки има своята мисия и тази мисия е свързана с този ренесанс, е да вървим напред и да еволюираме духовно“, казва Никола Бозаджиев.

Ако дебютният му филм е породен от първата любов и цели да постави разграничение между любов и обич, но и тихо да шепти за вричане, то темата, която силно го вълнува сега, е тази за изгубената младост. В усещането за изтичащо време, което кара много млади хора да търсят решение на големи проблеми, за които животът още не ги е подготвил, режисьорът открива нов сюжет за своето кино на сетивата и е твърдо убеден, че не всички млади хора, които се взират в технологиите, се губят в тях, някои всъщност се опитват да намерят истината и да развият собствената си теза за изграждането на бъдещето. Никола вижда едно изгряващо ново поколение, което впечатлява с непримиримостта си.

Всички сме резултат от природата и е добре да знаем, че сме част от света, а не негови собственици, смята младият кинотворец, а лидерите на време са това, от което имаме нужда.

"Във всяко едно направление – култура или каквото и да било, ние трябва да търсим тези лидери вдъхновители, които да бъдат близко до хората, за да могат да помогнат за управляване на времето. Всяка минута да е намерила своята мисия и своето светоусещане. Вече оттам насетне много неща ще започнат да придобиват по-голям ред в нашето ежедневие. В нашите страхове дори, във всички нощни часове, в които се чудим накъде.“

Подробностите Никола Бозаджиев разказва в "Кино с думи". Повече за тезите му, за новите идеи, които иска да разработи, за пътя на съвременния "Шибил" и за киното на сетивата, към което е добре да вървим, чуйте в звуковия файл.

Снимки и видео – "Шибил" (официален канал) и Мартина Кръстева, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов криминален роман от Лиз Нюджънт

Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Вяра Табакова и Васил Драганов

Нов живот на стари истории

Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..

публикувано на 04.04.25 в 16:05

24 пана показват ролята на азбуката в културната история на славянските народи

В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват  1140 години от успението на св. Методий .  Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...

публикувано на 04.04.25 в 15:45

"Златният кос" на 50!

В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира.  Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..

публикувано на 04.04.25 в 15:25

Георги Георгиев – между божественото и демоничното

Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" .  "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..

публикувано на 04.04.25 в 14:15