Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Къде е мястото на Паметника на Съветската армия?

Снимка: БГНЕС

Преди дни Столичният общински съвет одобри премахването на Паметника на Съветската армия, а заседанието бе съпроводено от демонстрации на защитници на монумента. 

Граждани на столицата коментират в “Нашият ден“ къде е мястото на този паметник – чуйте в звуковия файл. 

“Проектът “Бузлуджа“ много се различава от казуса с Паметника на Съветската армия. При паметника на Бузлуджа говорим за една сграда, която може да има функция и може да бъде използвана, за която е логично да се намери бъдещо предназначение. Това наистина е сграда с огромна архитектурна и художествена стойност. Скулптурите обаче са по-различна тема на дискусия, защото те нямат конкретна функция, а имат само своето символично значение. Определено бих разграничила единия от другия обект."

Това каза в интервю за БНР арх. Дора Иванова, ръководител на проект за опазване на паметника на Бузлуджа.

Според нея няма единно решение за всички тези паметници. Трябва да се разгледа много конкретно случаят, да се анализират проблемите и да се намерят конкретни решения за всеки един случай. 

Тя смята още, че основният въпрос при Паметника на Съветската армия е дали неговото премахване реално адресира проблема. Виждаме ли различните гледни точки, или просто прекратяваме диалога.

Според арх. Иванова този тип паметници са ценни именно с това да провокират диалог, който да бъде конструктивен и да бъде използван за образователни цели, за да може да има памет и то мултивокална – с различни гледни точки и истории, които не се изключват. Тя подчертава още, че основният въпрос е в това как тези гледни точки биха могли да бъдат предадени нататък.

Според историка доц. Михаил Груев по казуса с Паметника на Съветската армия няма консенсус в българското общество:

“Една немалка част от обществото, софиянци в частност, са убедени, че това е паметник, който не кореспондира с историческата истина. Като започнем от надписа, който седи на него, и свършим с общото му послание.

Надписът гласи: “На Съветската армия освободителка от признателния български народ“. Първо, трябва да кажем, че никой никога не е питал българския народ дали е искал влизането на Червената армия в България, второ, никой не го е питал и за построяването на този монумент."

“От друга страна, прави впечатление, че България е единственият съюзник на Третия райх през Втората световна война, който не воюва с СССР, а днес тя е с най-големия паметник на Червената армия, която, освен че освобождава Европа от нацизма, окупира Източна Европа“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.

По думите му става дума за един монумент, който е несъвместим със съвременното ни виждане за историята, познанията, които имаме върху този период, и с посланията, които днешното общество трябва да излъчва към останалия свят.

Според доц. Груев паметникът трябва да бъде премахнат от съответното място, но съхранен като артефакт, защото той е паметник и на една цяла епоха. Той смята, че решението на Софийския общински съвет е доста адекватно, защото то дава възможност за съхраняване на монумента като артефакт, но не с идеологическото послание, което носи със себе си.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Светостта

Минала през множество превратности Христовата Църква успява да оцелее, пазена от Св. Дух, пребиваващ в нея. В историята ѝ има тежки времена, в които вражески сили се надигат срещу Църквата и учението ѝ. През тези години изповядващите Христос търпят гонения и жертват живота си в Негово име. Всеки ден от църковната година е посветен на един или..

публикувано на 30.06.24 в 09:20
Стояна Георгиева

Стояна Георгиева: Журналистиката има значение

Руската федерация забрани две български медии и още 79 от ЕС да се разпространяват на територията ѝ. За България това са вестник "24 часа" и неговият сайт 24chasa.bg, както и новинарският сайт Mediapool.bg. Новината дойде от руското Външно министерство преди дни и е в отговор на решението на Европейския съюз да забрани руските медии – РИА "Новости",..

публикувано на 29.06.24 в 08:50

Анево – село за пример

Село Анево се намира в Южна България и е единствено в община Сопот, област Пловдив. В периода 1974 - 1996 г. Анево е било квартал на град Сопот. Към днешна дата в селото живеят около 1000 жители. Счита се, че Анево възниква в края на XIV век след нахлуването на османците в българските земи, след като близката крепост "Аневско градище" е завзета от тях...

публикувано на 29.06.24 в 08:45
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30
Научна конференция на тема:

Кои са акцентите в организираната от Арбитражния съд при БСК научна конференция?

На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство".  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на  "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..

публикувано на 28.06.24 в 15:15