Тарък Торос: В момента Турция е на ръба на диктатурата

Продължаваме да разказваме историите на журналисти, които живеят в изгнание, прогонени от режимите в родните им страни. Тарък Торос, преди да избяга от Турция до 2016 година, седем години е главен редактор на един от големите новинарски канали в Турция и директор на телевизия "Bugun".

"На 10 март 2016 година, заедно с моето семейство, напуснах Турция окончателно и знаех, че никога повече няма да се върна там. Пет месеца преди това управляващите наложиха държавен контрол на медията, в която работех, и всички мои колеги бяха уволнени. Това се случи, защото новините, които излъчвахме, започнаха да бият на очи и да дразнят правителството. А ние публикувахме това, което се случваше в страната – през 2013 г. се случиха две ключови събития. Едното беше протестите в парка "Гези", а второто беше мегакорупционният скандал в Турция, който засягаше близкото обкръжение на Ердоган. Осъзнавах, че по това време останахме почти сами сред другите медии и си давах сметка, че някой ден ще си платя за нова, че дръзнахме да излъчваме тези новини тогава.

Акцията, в която полицаите нахлуха в моята медия със сълзотворен газ, я излъчихме "на живо" и гражданите на Турция видяха какво се случва, но, за съжаление, три дни след това, когато бяха изборите, всеки втори даде гласа си за Ердоган. Това беше голямо разочарование за мен, нещо, което не съм очаквал и това беше една от причините да напусна Турция."

Какво е полиция да нахлуе в редакция на медия

"Полицаите нахлуха по време на живо излъчване и в продължение на два дена сградата на телевизията беше обкръжена от тях. Ние бяхме се заключили в редакцията и излъчвахме "на живо" и се опитвахме да обясним, че всичко това не е законно. На 28 октомври сутринта беше същинската полицейска акция, когато те влязоха в сградата. Моят кабинет беше на първия етаж. Те счупиха прозореца и така проникнаха в сградата на телевизията. Не разрешаваха на никого да отиде дори до тоалетната. Тогава бяхме в новинарското студио и благодарение на една мобилна камера продължихме да излъчваме още около час на живо. След това полицията нахлу в контролната зала и се опитаха да спрат излъчването. Тази зала е 4 на 4, около 16 квадратни метъра. Опитвах се обясня на полицаите, че това е незаконно и през това време дадох наставление на колегите ми да не спират да излъчват. Полицаите не ни чуваха и тогава се заключихме, аз и един оператор, с мобилната камера, както и още няколко колеги в контролната зала. Така започна излъчване в продължение почти на осем часа, без прекъсване. Успяхме през една задна врата да вкарваме различни гости, които да коментират случващото се. Тогава мобилните ни телефони още работеха и избирахме наши поддръжници по телефона, които също коментираха. Тези кадри се излъчваха в цяла Турция и ни гледаха на живо. Тогава си казах, а и го излъчихме, че това са последните часове и кадри на моята телевизия."

Ахмет Давутоглу: "Това е правен въпрос"

"Тогава той беше министър-председател и каза, че правителство не се намеси, че в Турция има свобода на изразяване, защото по президента Ердоган и по правителството се сипят много обвинения, което означава, че журналистите могат да говорят свободно.

В държави като Турция политическите лидери винаги говорят такива неща. И в никакъв случай не приемат, че тези действия и на полицията, и на самите управляващи са незаконни. Същото каза и Ахмет Давутоглу, а той в момента е част от опозиционната коалиция, която иска да свали Ердоган от власт. Но аз имам личен проблем с този човек, защото го държа лично отговорен за това, което се случи на телевизията, която управлявах. Разбира се, Ердоган – също, но основният виновник беше Ахмет Давутоглу, който беше министър-председател тогава. Да не забравяме, че по това време Турция беше все пак парламентарна република. Да не говорим, че нито той, нито Ердоган изразиха съжаление за това, което направиха на телевизията, която ръководех. Аз не очаквам, разбира се, някаква самокритика от тяхна страна, но очаквам някой ден да има съдебен процес срещу тях."

Изборите в Турция

"Ердоган в продължение на 20 години изгради една система и сега е начело на тази система. Който и да спечели изборите, няма да му е лесно да се справи с тази система. Не мисля, че ще има очакваната промяна в Турция. Защото това е едноличен режим на Ердоган, като целият държавен апарат, всички институции, съдебната система и медиите се контролират от един човек. В момента Турция е на ръба на диктатурата. Турция е рухнала икономически, социално и морално в следствие на този режим, не само политически. Затова който и да спечели изборите, в рамките на поне пет години ще им е много тежко. Към този момент аз не гледам кой ще спечели изборите. Единствената ми мисъл е този едноличен и еднопартиен режим на Ердоган да бъде победен. Защото нищо не може да е по-лошо от това, което е в момента. За Ердоган понятие като "демокрация" не съществува. Единственото, което иска той, е да запази властта си.

И той ще стане много по-агресивен към цялото общество, от една страна. Като може да стигне и по-далеч. Жертви могат да станат както интелектуалци, журналисти, така и всеки в турското общество. Възможно е да има бомбени и терористични нападения. Но искам да кажа, че в Турция почти всички бомбени нападения са дело на службите. Той цели, като всява смут, паника и страх сред обществото, да изгради образа си като на единствен спасител и само той може да осигури сигурността на страната. За съжаление краят на всички диктатори е именно такъв."

Турското общество

"Още през 2015-а за нас беше голямо разочарование, че избирателите предпочетоха Ердоган, но в страни като Турция е много важно да има свободни медии, които да разобличават корупционните скандали и правосъдна система, която да ги наказва. За съжаление тези две неща ги нямаме.

За съжаление за поне половината от населението на Турция въпросните теми за свободна журналистика и съдебна система не са интересни. Това за тях не представлява нищо. Както и в Русия, така и в Турция има малка общност, която не е доволна от случващото се, но  това, което виждаме, е, че голяма част от населението е доволно от това, което има в страните си. Няколко поколения трябва да се сменят и възпитават в тази посока, за да се промени нещо. Не съм сигурен, че ще стана свидетел на това през съзнателния си живот."

Заплахите

"Аз съм във всички списъци на хора, които са заплашвани. Докато бях в Турция и отивах на вечеря в някой ресторант със семейството ми, на масата ни идваха хора, които ме заплашваха и това бяха обикновени граждани, които изразяваха недоволството си от това, че говоря срещу режима на Ердоган и ме питаха какъв ми е проблемът с Ердоган. Тогава разбрах, че трябва да напусна Турция."

Журналистиката в Турция

"Една част от хората, които публикуват адресите на избягали колеги от Турция, не са журналисти, а хора на службите. Те вярват на режима на Ердоган. Другата причина да напусна Турция е отчуждаването ми от медийната "улица" в Турция, защото нашата медийна "махала" започна да "лепи етикети" на колегите ми и да подстрекава в отчуждаването и разделението между колегите."

Ако се върна в Турция

"Няма да се върна никога в Турция. Даже нямам и такива мечти. Дори не бих минал покрай самолет, който ще пътува в тази посока или не бих пътувал в самолет, който лети над въздушното пространство на Турция. Но ако бях в Турция сега, щях да си седя само вкъщи и нямаше дори да отида до близката бакалия. Опасно е сега за мен там. Ако бях в Турция, щях да съм или в затвора, или да съм намерил сигурно жилище, от което никога да не изляза."

Преводът е на Тайфур Хюсеин, зам.-главен редактор на "Обзорнюз" (Obzornews)

Снимки – личен архив, стоп-кадър