Два милиарда тона боклук произвежда човечеството за една година. Освен на сушата, в океаните, реките и моретата, боклук има и в атмосферата и в космоса. Ако човечеството продължи да произвежда боклуци с темповете, с които го прави днес, скоро ще са му нужни нови 4 планети.
Даже да успеем да съберем всички найлонови торбички, които се веят от клоните на дърветата и из полетата, ако решим проблема с битовите отпадъци изцяло, това би било страхотно, а същевременно ще реши едва 3% от проблемите с отпадъците – останалите 97% са индустриални отпадъци и час от тях се формират още преди производството да е започнало.
Голямата част от световните отпадъци възникват в процеса на производство на нещата, които купуваме – в добива на суровини и енергия, необходима за производствените процеси, както и в транспорта.
Освен начина, по който трупаме боклук, начинът, по който се освобождаваме от него и евентуално го смитаме някъде, където не го виждаме – казва много за самите нас.
Discard Studies или "изследвания на освобождаването от ненужното" е млада интердисциплинарна област, в която се преплитат глобално и локално и която има екологични, икономически, политически, културни аспекти.
"Ние, например нямаме обществен договор за отпадъците. Нямаме споделена рамка какво е важно за нас, какви са ни приоритетите. Интересува ни най-вече, ако може, да не ги виждаме.
Факт е, че е трудно без политическо решение да преминем към друго ниво – какво е лошо и какво е добро по отношение на третирането на отпадъците. Да приемем, че е честно боклукът да се обработва маскимално близо до местата, където се произвежда. Не е честно софийският боклук да се превозва и изгаря например в Девня“, изтъква д-р Велислава Петрова, антрополог и главен асистент в катедра "История и теория на културата". Тя е съставител на последния брой на списание "Семинар BG", посветен на темата за отпадъка.
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp,..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg