Два милиарда тона боклук произвежда човечеството за една година. Освен на сушата, в океаните, реките и моретата, боклук има и в атмосферата и в космоса. Ако човечеството продължи да произвежда боклуци с темповете, с които го прави днес, скоро ще са му нужни нови 4 планети.
Даже да успеем да съберем всички найлонови торбички, които се веят от клоните на дърветата и из полетата, ако решим проблема с битовите отпадъци изцяло, това би било страхотно, а същевременно ще реши едва 3% от проблемите с отпадъците – останалите 97% са индустриални отпадъци и час от тях се формират още преди производството да е започнало.
Голямата част от световните отпадъци възникват в процеса на производство на нещата, които купуваме – в добива на суровини и енергия, необходима за производствените процеси, както и в транспорта.
Освен начина, по който трупаме боклук, начинът, по който се освобождаваме от него и евентуално го смитаме някъде, където не го виждаме – казва много за самите нас.
Discard Studies или "изследвания на освобождаването от ненужното" е млада интердисциплинарна област, в която се преплитат глобално и локално и която има екологични, икономически, политически, културни аспекти.
"Ние, например нямаме обществен договор за отпадъците. Нямаме споделена рамка какво е важно за нас, какви са ни приоритетите. Интересува ни най-вече, ако може, да не ги виждаме.
Факт е, че е трудно без политическо решение да преминем към друго ниво – какво е лошо и какво е добро по отношение на третирането на отпадъците. Да приемем, че е честно боклукът да се обработва маскимално близо до местата, където се произвежда. Не е честно софийският боклук да се превозва и изгаря например в Девня“, изтъква д-р Велислава Петрова, антрополог и главен асистент в катедра "История и теория на културата". Тя е съставител на последния брой на списание "Семинар BG", посветен на темата за отпадъка.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg