Документалната поредица на Антикорупционния фонд (АКФ) "Под прицел – три свободни пера“, в която разказват лични истории за SLAPP дела "стратегически дела срещу публично участие“, как през такива дела се упражнява натиск върху журналисти в България от страна на политици и бизнесмени, които искат да заглушат журналистически разследвания, както и случая "Медиапул", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стефан Кръстев от АКФ.
"Медиапул" и поредното SLAPP дело срещу тях
"Това дело се набива в очи, първо, с огромната сума, която се иска от тях (1 милион лева) за материал, който препредава стенограма на Министерския съвет. Т.е. няма дори някакво особено журналистическо мнение в него, за което да се търси отговорност. Очевидно е, че тази сума, на първо четене, изглежда смехотворна и несериозно, но после си даваш сметка, че всъщност това е добре премислена стратегия за сплашване. Както и в повечето SLAPP дела или дела-шамари, тези, които ги започват, не си поставят за цел да ги спечелят, но си поставят за цел максимално дълго и пространно да упражняват тормоз и натиск върху журналистите срещу които са делата. И в крайна сметка го постигат.
Голяма част от тези дела завършват със загуба на страната, която ги е започнала, но продължават много дълго време, с години и тези, които ги започват, използват всички възможности, които им предоставя правосъдната система у нас. И този дългогодишен тормоз поставя журналиста в огромно напрежение, дори и да не се отрази като автоцензура, напрежението не спира.
Целта е да се отправят послания към всички журналисти. Знаем, че средата, в която се намираме, прелива от връзки между корпорации и политически сили и това е фонът, върху който се случват тези SLAPP дела. Фактът, че една корпорация може да се държи по този начин и да ограничава свободата на словото, е много тревожен. Защото както корпорациите, така и политиците трябва да бъдат отворени към въпроси на журналистите. Трябва да се намерят начини да се противодейства на това, иначе то ще се случва във всеки един момент, то тогава, докато е възможно да се случва."
Защо националните медии не отразяват SLAPP дела срещу колегите им
"Очевидно е, че редакционните политики на големите телевизии се съобразяват с политически и други институционални влияния и това прави тези телевизии слепи за изключително голяма част от важните теми за българското общество. Не само по въпроса за насилието срещу журналисти, а и по много други теми, те напълно отсъстват от националния ефир. Дори и завършени разследвания, с конкретни доказателства, насочващи към корупционни схеми по тях, каквито има и АКФ, не присъстват в големите медии.
До момента, до който някоя държавна институция, като например прокуратурата, не се изкаже официално. Преди това никакви разследвания нямат достъп до национален ефир. Друг е въпросът, като има институционален отговор, как в отразяването на отговора на институцията липсва контекстът на историята. И се пуска само отговора на институцията – няма проблем. И единственото, което се чува в национален ефир, е – няма проблем."
За отговора на прокуратурата по случая "Осемте джуджета", както и целия разговор със Стефан Кръстев можете да чуете в звуковия файл.
Д-р Веселин Тенев е клиничен психиатър. Живее в САЩ от 2007 година и е преподавател към Департамент по психиатрия в Университета в Айова. Психологическият механизъм за оцеляването, отговорността и прехвърляне на вината. Вината на държавата и манипулациите на народния гняв от страна на управляващите. За псевдосвободите, икономиките и религиите. От..
Какво толкова носиш в нея, бе – питат всички родители. Да, говорим за ученическата раница, която доста тежи. Този епизод на подкаста "Импулсът в мен" е посветен на тенденцията да ходим с раница всеки ден. Има такава мода, затова споделиме ползите с нашите слушатели. В ежедневието си много хора отдавна използват раници вместо дамски чанти,..
В новото издание на рубриката “Разговорът” фокусът пада върху кампанията " Символът на квартала" – инициатива на платформата #soSofia, която си поставя за цел да открои и запечата културната идентичност на 12 от най-емблематичните софийски квартали . За идеята, смисъла и очакванията зад проекта разказват Симона Василева от #soSofia и Виктор Топалов..
Паркът за мечки в Белица отваря врати за новия сезон. Първите обиколки за посетители започват днес от 12 часа. Паркът за реадаптация на танцуващи мечки край Белица – най-големият такъв парк в Европа – е открит на 30 май 2004 година. Как е преминал зимният сън на мечките, ни разказва Никола Попкостадинов, управител на парка, пред Теодора..
Регионалната библиотека "Димитър Талев" в Благоевград организира събитието за ученици "Запознай се с видни личности от Пиринския край ". Често тези събития са обвързани с годишнини от рождението на бележити личности. Този път завеждащата отдел "Краезнание" в библиотеката, Елза Кресничка, разказва пред Теодора Церовска за видната личност..
На 17 април Иво Инджев ще представи новата си книга "Остродумия". И макар да беше поканен в "Мрежата", като добър познавач и анализатор на конфликтите в..
Село Меляне е на брега на река Огоста, в непосредствена близост до Лопушанския манастир. То е и родното място на художника и дърворезбар Чавдар Антов,..
С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg