Това е една откровена изповед, който ни връща някъде там при едни далечни, за други абсолютно непознати моменти на това как едно поколение в един определен етап от живота в България тръгва да имигрира. Идеята на този разказ е да помогне на онези, които все още преследват мечтата си, но в чужбина. С идеята никога да не допускат носталгията и тъгата да ги завладеят.
Това е една цепнатина, разцепване и едно поколение тръгва да прескочи тази цепнатина, а тя все повече и повече се разтваря. Когато разстоянието става все по-голямо до родината, както и завръщането към нея, отколкото до целта на емиграцията. Книгата "БГ Мечтата, Тъгата и Гайдата" е интригуваща история, която започва през 1989 г. и е част от шестгодишно пребиваване на Жан Павлов в Канада.
"В края на 1989 г. започнах да мисля за вариант, който беше немислим тогава, но все пак продължих да мисля и опитах и направих нещо. Ако сега трябва да се върна във времето, бих казал, че е много рисковано. Но така или иначе бях решил и го направих“, казва авторът.
Той принадлежи на онова поколение, което е образовано и копнее свободата да бъде водеща. С болка споделя, че "50 години ни беше забранено да мечтаем. Но това поколение, можеше тайничко да мечтае. Никакви шансове за поглед извън Желязната завеса или ако имаше такива, бяха с много условности. Единственият шанс тогава беше да хвърлим поглед върху т.нар. "социалистически лагер" с възможност да се пътува официално само до тези страни, плюс Куба, която влизаше в тази група и можеше да се пътува до там с 15 долара. Много малко хора се осмеляват да рискуват и да изберат полет до Хавана, но при презареждане в Нюфаудленд в Канада, да останат там.
Няма гурбет без плащане
"Това е някаква орисия, според мен. От нещата, които съм чувал, старите българи, от дедите на моите деди, е имало време за гурбет. Това са едни тежки времена и песента "Я кажи ми, облаче ле бяло" неслучайно е написана. В съвременните времена бях чул, че всеки гурбет се заплаща с нещо. Аз нямах представа с какво точно и после разбрах“, казва Жан Павлов.
Всяка една емиграция има срок, в който ти можеш да направиш завоя обратно. Мине ли този срок и физически като години и психически и всякак, твоето връщане е невъзможно.
"Ако до 5-ата или 6-ата година ти не решиш да се върнеш, е изключено да стане, защото и да искаш, няма да се получи“, посочва писателят. На 6-ата година той и неговото семейство се връщат в България, само две седмици след като е получил мечтания канадски паспорт.
ГайдатаЕдин концерт, една гайда преобръща живота на Жан Павлов и неговото семейство и те се връщат в България.
"Искате или не, тя ще продължава да звучи в сърцата на много, защото са българи", допълва Жан Павлов.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..
Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния "Космонавтите само минават" ...
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg