Какъв ще станеш, когато пораснеш – вероятно за мнозина това е бил най-трудният въпрос, когато са били деца. Питането първо предполага, че ще бъдеш голям и сериозен човек и после, че ще трябва да се занимаваш с нещо голямо и сериозно. Извън чаровния ореол като на професии като боклукчия и пожарникар, малко деца знаят с какво искат да се занимават като пораснат. В днешно време е още по-трудно като имаме предвид професиите, които ще изчезнат, или ще претърпят сериозна трансформация, докато днешните деца пораснат.
Едно е сигурно – светът няма да спре да има нужда от учени и то такива, които ще решават спешни задачи като промените в климата, замърсяването или предвиждането на бедствия.
На помощ на децата, а и на родителите идва "Аз ще бъда учен" от финландския автор Теро Миелонен и художничката Мари Ахокойву.
Книгата представя единайсет професионални области и техните основни инструменти и методи. Самият автор е доктор по атмосферни науки във Финландския метеорологичен институт и изучава ролята на аерозолите в изменението на климата. Вдъхновен от работата си, той и Мари Ахокойву създават "Аз ще бъда учен", насочена към утрешните астронавти, инженери и биолози.
Може би най-ценното в книгата е посланието, че учен ставаш, воден от страст и любопитство, като Кет, която изследва звездното небе с баща си, а сега работата ѝ е да намира нови планети. Маряне, която обича да търси съкровища и става археолог, и Едуардо, който обожава да играе видео игри, но не става професионален геймър, а създава климатични модели и размишлява какъв ще бъде света след сто години.
Чуйте разговора с преводачката на книгата Росица Цветанова, от който става ясно и защо финдалнците обикновено са на челните места по качество на образованието.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg