"Лавандуловото момче" – магия в книга от Бюрхан Керим

Балкански магически реализъм ни разказва за нуждата от един интензивен живот, в който човекът иска и може да открие смисъл. "Лавандуловото момче" – дебютният роман на Бюрхан Керим, актьор и театрален режисьор – ни говори за паралелните животи, които живеем съвместно с реалността. За смъртта на спомените, за дните от седмицата, които ни препращат към дните на Сътворението, за погледа през далекогледа, който ни показва невидимото за окото в човешката душа и ежедневие.

"Лавандуловото момче" се роди много естествено в този жанр, защото търсех някакъв трамплин, който този, по-нормалния наратив, който се случва в разказа, да може да отскочи до нещо много по-вълнуващо и желано от човека“, каза в "Артефир" Бюрхан Керим.

Книгата му ни води от Втората световна война до наши дни или от Сътворението до Апокалипсиса – зависи по какъв начин сетивата на читателя възприемат времето.

"Исках да вървя през простите неща с това, което човекът живее. В някакво старо време или в това ново време, но без тези изкушенията, които ние имаме. И когато той не е ангажиран с глупостите на живота, накъде е насочен погледът му, какво го занимава? Защото става въпрос според мен за една откъснатост на човека от по-важните неща, от това, че той е свят в света, от това, че нещо го е пратило тук. Има някаква мисия на Земята. Това са теми, които ме занимават и се провиждат в романа", обяснява автора.

С първата си книга той предлага на читателите нещо магично, надделнично, метафизично. Един свят, който се случва колкото извън нас, толкова повече в самите нас. Този свят се гради на чути, провидени и сънувани истории.

"Ако не се занимавах с театър, едва ли щях да се опитам да пиша. Защото,  минавайки през чуждите текстове, чуждите истории и фантазии, ти най-малкото се учиш да правиш една конструкция, която е проследима и от други хора – да може да бъде въздействаща. Иначе ние и един сън дори да сънуваме, ни се струва много интересен. Но когато се опитаме да го преразкажем, много неща се губят от този сън и вече той няма същия ефект. Същото е и със силните истории", разяснява Бюрхан Керим.

Книгата му обаче представя любовта като най-истинската магия.

"В нея има чудо – казва той. – В нея има нещо необикновено и винаги когато се случва, човек е различен от това, което е вчера."

Според автора дори когато е тежка и ни разкъсва отвътре, любовта е хубава и човек трябва да се радва, че му се е случила.

Затова и той се занимава именно с нея в романа. И най-вече с човека, защото с какво иначе да се занимава изкуството?!

"Понякога си мислех, че може и да съм лавандуловото момче, но да пиша за нещо, което лично на мен не ми се е случвало и бих искал да живея един такъв живот. Не защото сюжетът е различен – сюжетът на моя живот от този на лавандуловото момче, а защото там погледът е много по-различен, много по-смислен, много по-оценяващ това, което се случва на самия герой. Не знам колко съм лавандуловото момче. Може би всеки може да се припознае в това лавандулово момче, каквото и да е то", казва още Бюрхан Керим.

Останалото чуйте в звуковия файл.