Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Патриотизмът като мост към бъдещето

Снимка: Георги Корнейков, БНР

Какво означават българските ни национализми, комплексите и криворазбраният ни патриотизъм? Що за ценност е патриотизмът и как да защитим Отечеството си от разединение? Къде е обществото и защо гневът и недоволството облякоха народни носии и избраха да следват неясен идеал, като изпразниха от съдържание най-важните ни емблеми, с които трябваше да се гордеем, но и от които трябваше да се учим? Къде е тънката граница между патриотизъм и ксенофобски национализъм? И от какви фобии са обладани днешните патриоти?

Поводите да разговаряме по тези теми с доц. д-р Албена Танева, политолог и преподавател в Софийския университет, със Силвия Недкова, журналист от "Площад Славейков" и с проф. Евгений Дайнов, политолог и преподавател в НБУ, са както националният празник, който отбелязваме днес, така и стартът на предизборната кампания, от която ще очакваме различни послания, отправени от българските политици към  електората.

Шумен или тих трябва да бъде патриотизмът и как да стане мост, по който да вървим към бъдещето?

Патриотизмът не е хоругва

Албена Танева: "Патриотизмът е хубава дума. А свободата е голяма дума и този патриотизъм, който ни отвежда към днешната дата, е свързан с мечтата за свобода. За тази свобода са жертвали живота си и са дали много голяма посока, с която все още можем да се равняваме. Левски е национална икона и той е национална икона не за да го разнасяме като хоругва, а за да се вгледаме и да проумеем какво ни е казал този либерален мислител. А той ни е завещал мечтата за свобода. Не само националната свобода, не само мечтата за самостоятелна държава, а за свобода  на едно общество, в което има място за всички. /…/ Нима това не е патриотично? Нима не е патриотично да изградим едно хубаво общество, в което гледаме един на друг с уважение, а не си крещим? Когато разговорите, които водим, не са разговори, в които слушаме собствените си мисли. Диалогът не е да поставим много монолози един до друг."

С поглед назад

Силвия Недкова: "Аз имам една моя дефиниция за патриотизъм и тя е простичка: "Патриотизъм" не е толкова аз да се гордея с България, а да накарам България да се гордее с мен." И когато всички се опитаме да направим така, че да дадем нещо на България, когато го направим и го направим с цялото си сърце и с всичките си усилия, то тогава може би наистина ще бъдем патриоти. Защото в момента, по някаква странна причина, единствената проява на патриотизъм е погледът в миналото, а не погледът в днешното и в утрешното. Някак си сме се обърнали и гледаме назад, а когато гледаш назад, бъдещето не е пред теб. То е на тила ти и това фиксиране в историята, която дори не познаваме истински, и е дълбоко маскирано като патриотизъм, е една от най-големите пречки, според мен, за това да си подредим държавата наистина и тогава да се гордеем с нея."

Страхът от модерния свят

Евгений Дайнов: "В 21-ви век патриотизмът беше разкачен от идеята за модерен начин на живот и много хора дълбаят дъното от години, за да ни върнат там, където дори нашите възрожденците не са били – към потури, цървули, калпаци, които те не са носили. Невежество, липса на образование и да не забравяме, 45 години комунистически период, в който лоялността на българите трябваше да бъде насочена към великия Съветски съюз, а не към България. /…/

Фобиите на днешните патриоти са омраза и страх към чуждото. Чуждото са всички, които не изглеждат като теб, не мечтаят да ходят в потури, знаят някакъв друг език освен българския, чели са книги, за които ти не си чувал. Всичко това е превърнато в обект на омраза. Този патриотизъм, който ни го пробутват в последните години, е основан върху страх от модерния свят. Не стремление към него, както е било с нашите възрожденци, а ужас от модерния свят и опит да се живее в някаква землянка."

Целия разговор можете да чуете в звуковите файлове.


Снимка – Георги Нейков, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хазартна зависимост – възможна ли е промяна?

Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ беше Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни..

обновено на 26.06.24 в 10:18

Екологията като емоция – природата като дом

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..

публикувано на 25.06.24 в 11:26

Д-р Джон Брок: Хората и Земята имат общо бъдеще

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" представяме репортаж от лекцията на проф. Джон Брок, озаглавена "Ритъмът на Земята". Тази лекция е част от фестивала "Столица/Литература", организиран от Фондация "Елизабет Костова". Темата на лекцията се фокусира върху промените в химическия състав на атмосферата през последните десетилетия и..

обновено на 25.06.24 в 10:55

Фалшивата информация – има ли универсален метод за разпознаване?

В рубриката "Епизоди от живота" гл. асистент д-р Стефан Марков от СУ "Св. Климент Охридски" и от Института по философия и социология при БАН, автор на новоизлязлата книга "Алгоритми на заблудата", разказва какво представлява фалшивата информация в епохата на постистина. В предаването "Нашият ден" той предоставя ценни насоки за предпазване от..

публикувано на 25.06.24 в 10:01

Театър и храна

Фифика Георгиева завършва актьорско майсторство за куклен театър и известно време животът ѝ е тясно свързан с театъра, а сетне тя се посвещава поравно на театъра и на храната. Така е и днес, години по-късно, както в проектите ѝ за деца, така и в проектите ѝ за възрастни. За нея производството на сладка, лютеница и сладоледи е почивка от..

публикувано на 24.06.24 в 18:20