"На языкъ, който има книжнина, може да ся стъкми речникъ по книгы-те, които има на него. На язык, който няма книжнина, за да ся изработи речникъ, трябва да ся съберат речи-ты му изъ уста-та на народа, който го говори."
Така в предисловието на своя "Речник на Блъгарский язык с тлъкувание речити на блъгарски и на руски" големият възрожденски просветител начертава пътя, по който тръгва да събира думите, да стъкмява тълкуванията и да ги илюстрира богато с приказки, песни, гатанки, благословии и други народни умотворения, за да ни остави един уникален и безценен труд, към който и днес посягат специалисти и любители на словото.
Само това да беше сътворил будният копривщенец, пак щеше да е сред най-заслужилите за духовното и културното съзряване на народа ни. Както обаче е известно, много още са достойните и паметни негови дела, заради които споменаваме името му с почит и благодарност. Поводът да направим това е наскоро отбелязания 200-годишен юбилей от рождението на възрожденеца Найден Геров.
За многостранната му родолюбива дейност разказва Светлана Мухова, уредничка към Дирекцията на музеите в гр. Копривщица, а за труда на неговия живот – шесттомния Речник на българския език – разговаряме с Ванина Сумрова, гл.ас. в Секцията по лексикология и лексикография на Института за български език на БАН.
Св. Мухова: "Само като си помислим, че Найден Геров излиза от едно килийно училище в Копривщица – той е син на копривщенския килиен даскал хаджи Геро Мушек, сам по себе си колоритен образ, който става прототип на хаджи Генчо от "Българи от старо време". По времето, когато се ражда Найден Геров, това е важно да се знае, господстващата образователна традиция по българските земи е килийното образование. По това време нямаме учебници, използват се богослужебните книги, написани на църковнославянски език. Бащата на Найден Геров е имал един буквар на църковнославянски език, руско издание от края на XVIII век, в който е записвал на една празна страница рождените дати на всички свои деца. Там Найден Геров е записан като осмо чедо, роден на 23 февруари 1823 година. Това го казвам, защото, когато се замислим какво постига Найден Геров в живота си, виждаме какъв скок той е извършил, какъв е огромният напредък и в личен план, и в това, което той донася за българското общество."
В. Сумрова: "Той не е филолог, но, както виждаме от Речника и от негови поредица статии за езика, е имал фундаментални знания за езика и невероятна филологическа подготовка… През Възраждането родолюбието е стимулът за книжовна дейност изобщо и специално за Найден Геров развитието на българския език се превръща в негова житейска кауза. Виждаме, че той още от млад прегръща тази идея за създаването на речник и успява да я осъществи за радост на всички нас, на всички българи… През Възраждането речникът, създаването на речник, наличието на речник се свързва с престижността на народа, в случая на българите, и признанието му от другите народи. Стана въпрос, че е имало схващане, че българският език …не е достатъчно богат, не е достатъчно литературно обработен, няма достатъчно богат речник, за да може да изрази висока мисъл и художествена идея… именно затова и това също е една от причините Геров да се захване с това епохално дело, дело на своя живот."
В ценностната скала на българите образованието винаги е заемало едно от първите места. Затова началото на всяка нова учебна година е като национален празник. И тази не направи изключение. Както обикновено учители, ученици и родители бяха поздравени от министъра.На сайта стои поздравът на сегашния министър Цоков. "У важаеми ученици и Вие, скъпи..
На 17 септември, втория (не)учебен ден за софийските училища, разговаряхме с един нов млад директор на столично основно училище. Росен Богомилов е завършил история и география във Великотърновския университет и магистратура по образователен мениджмънт, работи като учител и заместник-директор на 106 ОУ "Григорий Цамблак", а от началото на..
"Премълчаната история" се вглежда в знакови песни, отражение на националната съдба в нейните най-трагични и противоречиви моменти. Слушаме "Песен на Иван Шишман", "Шуми Марица", "Съюзници разбойници", българското изпълнение на Ива Ваня на "Лили Марлен", комунистическия марш "Септемврийци"... И си спомняме както събитията, вдъхновили тези творби, така..
В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg