Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Усмивки от старите радиоленти

Разказвачът Ясен Антов

Започваме със загадка: този път в "Усмивки от старите радиоленти" си припомняме един популярен радиоглас, един неуморен пътешественик и сладкодумен разказвач. Който по-отдавна следи предаванията на "Хумор и сатира", веднага ще се досети, че става дума за Ясен Антов.

Той бе богато надарен с умението да разказва, не просто да чете, не просто да информира, а да разказва естествено и увлекателно, независимо дали ставаше дума за измислени от него истории, или за видяно, чуто и преживяно. Нещо повече, Ясен Антов умееше да разказва както пишейки, така и говорейки. Неслучайно неговата първа книга с пътеписи, излязлата през 1975 г. "Накъдето ми видят очите", през 2000 г. в допитването във връзка със 150-годишнината на Иван Вазов бе определена за българския пътепис на ХХ век. Едноименното му радиопредаване, което под една или друга форма звучеше десетилетия наред в радиоефира, също бе изключително популярно.

В друго издание на "Усмивки от старите радиоленти" припомнихме различни страни от творчеството на Ясен Антов, а този път ще слушаме разказите на Ясен Антов за пътешествия. Ще се насочим на юг, към Гърция, после ще отидем далеч на север, в Швеция, откъдето пък ще направим гигантски скок навръх Хималаите. Това пък ни подсеща за друга книга с пътеписи на Ясен Антов, тя е от 1993 г. – "С чадър и пижама из Хималаите". Какво заглавие само, как да не я прочете човек! Ако я намерите при букинистите, особено ако намерите и другите му книги, няма да съжалявате.

В предаването ще чуем и още нещо, не по-малко интересно – два кратки откъса от предаването "Авторът и неговата публика", в които Ясен Антов описва себе си с отстранение и разкрива тайната на хубавия разказ. 

Чуйте в аванс тази тайна, а цялото предаване "Усмивки от старите радиоленти", посветено на този пътешественик и разказвач, можете да слушате в неделя от 19.00 часа.

Снимка – личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25