На 22 февруари се навършват 100 години от рождението на Юлия Огнянова – една от най-ярките и запомнящи се личности в българския театър. Творец оставил непреходното наследство и принос към българската култура.
Годишнината е повод да бъде създадена националната инициатива "Денят на Юлия". Тя включва различни спектакли на театрите, в които е работила Юлия Огнянова с участието на нейни ученици –режисьори и актьори. Между тях са имена като Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Катя Петрова, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др.
НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" участва в програмата от събития, посветени на Юлия Огнянова.
Сред тях са работното ателие "Нравствената сила на театралната клоунада" с водещ проф. Велимир Велев и Документалната фотографска изложба, посветена на живота и творчеството на Юлия Огнянова в пространството на академията. Експозицията с архивен материал и семейни снимки е създадена от клавирния педагог и пианистка Мария Гинева, племенница на режисьорката.
В следващите дни в Кинозалата на НАТФИЗ ще бъдат излъчени и четирите филма за Юлия Огнянова. Планирани са разговори с част от участващите актьори и авторите на филмите, които ще присъстват на прожекциите:
• 23 февруари от 18.30 ч. – "Това име го забравете", документален филм на Боян Папазов;
• 27 февруари от 18.30 ч. – "Юлия", документален филм на Стефан Джамбазов;
• 6 март от 18.30 ч. – "Юлия и нейната странна компания”, режисьор Владимир Люцканов;
• 13 март от 18.30 ч. – "Юлия и клоуните", документален филм на режисьора Иван Ковачев.
За творческия път на Юлия Огнянова и нейния принос към българския театър говорят – Майя Праматарова, театровед, Катя Петрова, театрален режисьор, и Мария Гинева, клавирен педагог и пианист и племенница на Юлия Огнянова.
Юлия Огнянова завършва "Театрознание" в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава "Театрознание" във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават "бургаската четворка", с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на "бургаската група" през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в "Трудов фронт".
През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив. От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда". Създава театър "Сириус".
В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др., с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.
Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните "Аскеер" (1999) и "Икар" (2009) за цялостно творчество.
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T очно на 29 ноември в Общински културен институт "Красно село" от 19 часа Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", ще пропътува през историята, спомнените и легендите за поета, за да се озове..
Една одисея, която не е на Омир, не е на Джойс и говори от името на българките в чужбина. Елица Георгиева пристига от Франция, за представянето на най-новия си роман "Одисея на момичетата от Източна Европа" във Френския институт. Това е вторият роман, който Георгиева пише на френски, след дебютния "Космонавтите само минават" ...
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg