Как карловци говорят за Апостола?

В края на миналата седмица отбелязахме 150 години от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски.

Неслучайно много хора отбелязват датата на смъртта му със знак за безкрайност. Той остава жив в паметта ни. За хората от Карлово Левски е искрицата, която ги поддържа живи.

Какви спомени за по-малко известни епизоди от живота му пазят карловци в паметта си днес?

• Васил Левски – 150 години безсмъртие

"За мен самообладанието на Левски е най-ценното качество, което притежава Апостола", разказва съгражданка на Левски, пожелала да остане анонимна. Най-много ме впечатли следната случка: Потерята е по следите на Апостола. Той бърза, за да отиде в Сопот, където знае, че ще намери подслон при монахинята Христина в манастира там. В този ден обаче той не успява да влезе в скривалището, защото потерята веднага след него започнала да думка по портата.

• Документалната изложба "Аз съм Левски!" представя артефакти за живота и делото на Апостола на свободата

Игуменката посрещнала турския военачалник с част от войниците, поканила ги на софрата и поръчала на монахините да направят кафе. И вместо някоя от монахините да донесе кафето, се появява една русокоса и синеока монахиня – игуменката изтръпнала, но на Левски даже ръката не трепвала."

Преклонение и възхищение – такива са чувствата, които изпитват карловци, когато говорят за дякона.