Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо България се нуждае от повече технологични училища?

Технологично образование
Снимка: @pixabay

Неотдавна от Българската асоциация на софтуерните компании заявиха (БАСКОМ), че не само технологичният сектор, но всички сектори на икономиката се нуждаят от минимум 10 нови технологични училища в България. Това е най-устойчивият начин да се захрани сектора с таланти и е стъпка към генерална промяна в образованието в страната.

"Дошъл е моментът, в който България да застане на световната карта на визионерите в образованието. И това е задача не само на държавата, макар че у нас образователната система да е изцяло движена от държавния сектор. Това е задача за цялото ни общество."

Това заявява в "Нашият ден“ Наталия Митева, член на Управителния съвет на Асоциацията на софтуерните компании в България. 

Тя допълва, че е важно да се намери най-добрият механизъм, по който по-голяма част от българските хора да имат необходимите умения, за да се реализират по възможност в България, независимо от това къде са израснали физически, къде са семействата им или какъв е майчиният им език.

Важно е да се изследва моделът на успешните технологични училища в страната, които са едва 4 на брой. 

"В Техническото училище за електронни системи към Технически университет преподават 56 човека, които са реално професионалисти в бизнеса. Компаниите, които членуват в БАСКОМ, те работят с учениците, като освен като преподаватели, те вземат стажанти. Учениците правят дипломни работи при тях“, казва Теодор Панайотов, председател на Асоциация на завършилите Техническото училище за електронни системи (ТУЕС) към Технически университет в София.

Според него образователната система в България, трябва да даде равен шанс на по-голямо количество деца.

Уникалността на модела на ТУЕС се корени в STEM фокуса на училището, в директния достъп до бизнеса, в подкрепата на общността на завършилите, както и в тясното сътрудничество с Техническия университет, което се изразява в достъпа до базата, програмите и преподавателите на университета.

"В IT сферата нещата се развиват с бесни темпове, няма учебни планове или учебници или преподаватели, квалифицирани преди време, които да могат без намесата на текущо работещи в сектора да подържат този темп. Критично важно е работещи хора да се включват, без да имат педагогическа способност, дори заплащането не е от значение, просто да могат да инвестират част от времето си“, допълва Наталия Митева.

Според Теодор Панайотов в момента в ТУЕС има 80 преподаватели общо, от тях 56 са преподаватели от бизнеса. Това са хора, които в огромната си част са завършили училището и работят вече в различни компании. Те идват и водят много фокусирани часове по много специализирани предмети.

БАСКОМ и АЗТУЕС се обединяват около 3 базови условия за изграждане на нови технологични училища, както и отварянето им за преподаватели от бизнеса без задължителна педагогическа квалификация, като минимум в технологичните дисциплини, по които обективно не са налични педагози в България. Както и изграждане на специализирани рамкови учебни планове, съобразени с профила на съответното технологично училище. И диференцирано заплащане на преподавателите и учителите на базата на два критерия – постиженията на учениците им и дефицитът на предмета, по който преподават.

Близо 245,5 млн. евро инвестиции за изграждането STEM центрове и иновации в българските училища са предвидени по Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Концепцията за STEM образование лежи най-вече върху съдържанието и методите на преподаване. Това е трансформацията, която трябва да се случи в българските училища.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 




По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рехабилитация след инсулт: Как роботизираните устройства променят лечението

В последната петъчна среща, организирана от Асоциацията за инсулт и афазия, специалисти и пациенти се обединиха около важната тема за достъпа на българските пациенти до роботизирана рехабилитация. Тази позиция беше подчертано заявена от д-р Росица Шейтанова, член на УС на Асоциацията на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, в интервю за..

обновено на 19.03.25 в 12:42
Кадър от Центъра за психично здраве за София-област

Какви са заплатите в държавните психиатрични болници? Протестите продължават

Продължават протестите на работещите в психиатричните болници в страната, които настояват за увеличение на заплатите с 50%, както и промяна на условията и категорията им на труд. Работещите в Държавната психиатрична болница в село Карлуково излизат днес на протест от 13:30 ч. пред лечебното заведение също с искания за увеличение на работните заплати..

обновено на 19.03.25 в 12:05

Как се финансират изкуствата? Специален форум в Гьоте-институт

През месец март Гьоте-институт отново отправя покана за участие в специален дискусионен формат, посветен на правото на достъп до култура. Събитието ще предостави платформа за задълбочен разговор по ключови въпроси, свързани с финансирането на изкуствата, културните и творчески индустрии в България. Инициативата е организирана от Сдружение "Фабрика за..

публикувано на 19.03.25 в 10:54

Премиера на романа-дистопия "Свинско сърце"

В деня на представянето на романа "Свинско сърце", авторът Чавдар Михов сподели своите виждания за бъдещето на Европа и света, разглеждайки темата през очите на едно 18-годишно момиче, страдащо от тежко заболяване. В ефира на предаването "Нашият ден", писателят говори за сложната и многопластова структура на романа, която съчетава лични драми и..

обновено на 19.03.25 в 10:50

Шишманов и Европейската идея – представяне на ново издание в БАН

Томът с лекции на Иван Шишманов, изнесени във Фрайбургския университет, ще бъде представен в Българската академия на науките (БАН) на 19 март . Съставители на книгата са Елизабет Шоре и Румяна Конева , които са дешифрирали и възпроизвели лекциите на Шишманов на немски език, базирайки се на неговите запазени бележки и записки. В центъра на тези..

обновено на 19.03.25 в 10:14