Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо България се нуждае от повече технологични училища?

Технологично образование
Снимка: @pixabay

Неотдавна от Българската асоциация на софтуерните компании заявиха (БАСКОМ), че не само технологичният сектор, но всички сектори на икономиката се нуждаят от минимум 10 нови технологични училища в България. Това е най-устойчивият начин да се захрани сектора с таланти и е стъпка към генерална промяна в образованието в страната.

"Дошъл е моментът, в който България да застане на световната карта на визионерите в образованието. И това е задача не само на държавата, макар че у нас образователната система да е изцяло движена от държавния сектор. Това е задача за цялото ни общество."

Това заявява в "Нашият ден“ Наталия Митева, член на Управителния съвет на Асоциацията на софтуерните компании в България. 

Тя допълва, че е важно да се намери най-добрият механизъм, по който по-голяма част от българските хора да имат необходимите умения, за да се реализират по възможност в България, независимо от това къде са израснали физически, къде са семействата им или какъв е майчиният им език.

Важно е да се изследва моделът на успешните технологични училища в страната, които са едва 4 на брой. 

"В Техническото училище за електронни системи към Технически университет преподават 56 човека, които са реално професионалисти в бизнеса. Компаниите, които членуват в БАСКОМ, те работят с учениците, като освен като преподаватели, те вземат стажанти. Учениците правят дипломни работи при тях“, казва Теодор Панайотов, председател на Асоциация на завършилите Техническото училище за електронни системи (ТУЕС) към Технически университет в София.

Според него образователната система в България, трябва да даде равен шанс на по-голямо количество деца.

Уникалността на модела на ТУЕС се корени в STEM фокуса на училището, в директния достъп до бизнеса, в подкрепата на общността на завършилите, както и в тясното сътрудничество с Техническия университет, което се изразява в достъпа до базата, програмите и преподавателите на университета.

"В IT сферата нещата се развиват с бесни темпове, няма учебни планове или учебници или преподаватели, квалифицирани преди време, които да могат без намесата на текущо работещи в сектора да подържат този темп. Критично важно е работещи хора да се включват, без да имат педагогическа способност, дори заплащането не е от значение, просто да могат да инвестират част от времето си“, допълва Наталия Митева.

Според Теодор Панайотов в момента в ТУЕС има 80 преподаватели общо, от тях 56 са преподаватели от бизнеса. Това са хора, които в огромната си част са завършили училището и работят вече в различни компании. Те идват и водят много фокусирани часове по много специализирани предмети.

БАСКОМ и АЗТУЕС се обединяват около 3 базови условия за изграждане на нови технологични училища, както и отварянето им за преподаватели от бизнеса без задължителна педагогическа квалификация, като минимум в технологичните дисциплини, по които обективно не са налични педагози в България. Както и изграждане на специализирани рамкови учебни планове, съобразени с профила на съответното технологично училище. И диференцирано заплащане на преподавателите и учителите на базата на два критерия – постиженията на учениците им и дефицитът на предмета, по който преподават.

Близо 245,5 млн. евро инвестиции за изграждането STEM центрове и иновации в българските училища са предвидени по Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Концепцията за STEM образование лежи най-вече върху съдържанието и методите на преподаване. Това е трансформацията, която трябва да се случи в българските училища.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. 




По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Асен Масларски и Росен Мирчев (от ляво надясно)

Стройната чета на "И рибар съм, и ловец съм" – разпиляна в половин България

Стройната чета на предаването "И рибар съм, и ловец съм " този път е разпиляна в половин България. Водещият на предаването Росен Мирчев ще се включи от празниците в Кюстендил – празници, които обединяват Първия пролетен ден и Денят на гората – 21 март. А защо той е там с пушка в ръка – ще ни каже. От панагюрското село Баня ще чуем: Митю Тончев..

публикувано на 22.03.25 в 10:10
Ели Юрукова

Свободата мирише на пролет

С Ели Юрукова , кореспондентка на БГНЕС в Сърбия, разговаряме в "Мрежата" за това, което се случва в Белград. За смелите млади хора, които искат да живеят в страна без корупция и в която да се спазват демократичните закони. Те са подкрепени от своите преподаватели и от обществото. Накъде ще тръгне този спонтанен и искрен протест без водачи и без..

публикувано на 22.03.25 в 09:05

Часът на Земята и Световният ден на водата тази година са на 22 март

Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..

обновено на 21.03.25 в 17:08
Александър Детев

Александър Детев: За случаи като "Чефо" отговор не търсим само ние, а целият свят

Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..

публикувано на 21.03.25 в 17:05
При първото си посещение извън столицата Негово Превъзходителство бе запознат с възможностите на Стара Загора

Посланикът на Индия в България: Балканите са регион с дълбоко културно наследство

Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..

обновено на 21.03.25 в 12:50