Какво разкрива картичка, адресирана до Софийския затвор през 1916 година?

Картичка, адресирана до затвора през 1916 от съпругата на затворник и купена днес от аукцион днес, провокира купувача да се разрови в историята, която стои зад нея – а зад нея стоят политически идеи, мечти, страсти и серия от убийства.

Звучи като сценарий за криминален филм, но изглежда реалността в България през онези години е точно такава. За тази реалност с усет и познания за историчното разказва купувачът на картичката, за когото е хоби да се сдобива с такива материали от миналото и да стига до живота на хората, свързани с тях. Във времето извън хобито си този човек ни е познат като природозащитника Тома Белев. 

“Това беше една ръчно рисувана картичка, на която има две теменуги и един минзухар и беше адресирана до д-р Коста Петров в Централен затвор – София, което провокира моя интерес – кой е писал на Коста Петров и кой е самият той“, разказва Белев в ефира на “Нашият ден“ и пояснява:

“В случая картичката  не е нищо особено. Писана е от жена. Тя пояснява ,че се радва, че е получил колета, който му е изпратила. Извинява се, че не е успяла да нарисува добре картичката, защото няма подходящи четки“.

След малко проучване Белев установява, че Коста Петров е доста интересна личност. Той е роден в края на ХIХ в. Ресилово. Учил за учител, първо в Загреб, после в Швейцария и Брюксел за юрист.

Още като преподавател се изкушава от идеите тесните социалисти. По това време става социалист. Връща се от Брюксел през 1912 г. започва юридически стаж в Самоков и в изпълнение на идеите си организира жените, чиито мъже са на фронта, да искат помощ за изхранване на децата от общината. Това е възприето като бунт срещу държавата и той бива осъден на две години и половина затвор, които излежава. Картичката всъщност е написана от жена му Елена точно по това време.

След излизането му от затвора, отива в София, след това в Дупница, избран е за общински съветник, а след това и за кмет на т. нар. Дупнишка комуна. Той просъществува като кмет три години, но за това време успява да създаде  общинска здравна амбулатория, общинска зеленчукова градина, тухларна, пекарна, ученическа трапезария и въвежда прогресивно данъчно облагане.

По това време държавата не е стабилна. Южната част на България, освободена след 1912 г., практически е завладяна от различни македонстващи организации – ВМРО и техните конкуренти. Комунистите пък се опитват също да завземат властта. Това води до едно сблъскване между ВМРО, което тогава се е възстановило и комунистите, което се изразява в различна визия как да продължи да се развива държавата. Тогава е имало най-разнообразни визии. Това води до много силно противопоставяне. По това време ВМРО се управлява от централния си комитет от трима човека, начело с Тодор Александров. В началото на 1925 г. Тодор Александров взима решение, че трябва да бъде убит кметът Коста Петров.

На 21 януари 1923 г. четникът Харалампи Златанов убива Коста Петров, пътувайки от село Джерман, заедно с неговия кочияш.

“С това завършва самата история на Коста Петров, но във ВМРО продължава да съществува разделение във визията каква България искат. Самият Тодор Александров е убит през 1924 г.“, разказва в интервю за БНР Тома Белев.

Чуйте историята в звуковия файл.

Снимките са предоставени от Тома Белев