Разхищения във Враца и в Севлиево – два казуса, намерили място в Черната книга...

Съвсем наскоро беше представено новото издание на Черната книга на правителственото разхищение в България за 2022 г. Официалното представяне и среща с екипа и авторите на случаите, описани в нея, се състоя на 8 февруари 2023 г. в литературен клуб "Перото“ в София.

За осма поредна година Фондация за свободата "Фридрих Науман“ съвместно с разследващи журналисти събра примери за пилеене на парите на българския и европейския данъкоплатец.

Книгата съдържа 15 разработки, които описват случаи на безотговорно и неефективно харчене на обществен ресурс.

Историите в осмото поредно издание от Русе, Шумен, Севлиево, Петрич, Варна, София, Враца, Стара Загора засягат теми, придобили национално значение като казусите "Капитан Андреево“, магистрала Хемус, Държавна петролна компания, Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) и упоритите дефицити в здравеопазването. Актуални теми от местно значение също намират заслужено място в книгата.

• Светлината на фара и "Черната книга на правителственото разхищение в България"

Ето какво разказа в ефира на “Нашият ден“ Емилия Данкова, журналист от онлайн изданието "Севлиево онлайн“, за случая, който медията представя в книгата:

“Това не е типичен случай за голямо разхищение на публични средства, когато става въпрос за една обществена поръчка, за саниране на три сгради, която е на обща стойност 2 млн. лева“, казва тя и разказва историята за блок с пет входа, в който има инвалид само в един от входовете.

Именно пред неговия вход при изпълнение на санирането не се поставя рампа за инвалиди, а такава се поставя пред съседния вход, в който има само здрави хора.

Съпругата на единствения жител, който се нуждае от рампа, се свързва с журналистката и разказва, че при въпрос от нейна страна към строителите за липсата на рампа пред входа, получава отговор, че такава не е заложена в проекта.

При проверка от страна на Емилия Дакова от "Севлиево онлайн“ се оказва, че проектът не предвижда там рампа, защото в него е записано, че “достъпът до съответния вход е на ниво терен“.

“Когато отидох на място, видях, че там има едно огромно стъпало, което инвалидна количка няма как да преодолее без рампа“, разказва Дакова в интервю пред БНР и допълва:

“Едва когато видях това разминаване, започнах да търся отговори от Министерство на регионалното развитие, те поискаха отговор от кмета на Севлиево, който им отговори нещо от порядъка, че към момента на отговора на кмета там има нещо като пропадане на входа под нивото на достъпа.

Впоследствие там беше отлята една нескопосана рампа, която няма парапет, просто е отлят малко строителен материал, колкото да може да се качи инвалидна количка. Там не беше осигурена достъпна среда. Това е накратко моята история в книгата“, казва Емилия Данкова, журналист от онлайн изданието "Севлиево онлайн"."

Севлиево днес…

“Севлиево продължава да бъде един буден град“, казва още Данкова. По нейните думи бизнесът е много стабилно установен, в града няма безработица, а напротив, глад за работна ръка.

Според нея в Севлиево има пари, но липсва гражданско общество и отговорна местна власт. 

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

“Историята, която ние разказваме в “Черната книга…“ с моя екип, е история, която излиза извън рамките на Враца и дори има национално значение, защото става въпрос за аферата “Хемусгейт““, казва в ефира на “Нашият ден“ Мария Димитрова, главен редактор на изданието за новини от Северозапада – "Zov News".

“Нашият герой е ромският барон от Лом – Георги Георгиев, който бе посочен като организатор по аферата “Хемусгейт“ от единствения обвиняем по делото – Борислав Колев. След нашето разследване стана ясно, че Георгиев и Колев са били много добри приятели, освен партньори в бизнеса, като са прекарвали заедно дори семейните си празници и почивки.

В случая излиза, че задържаният Колев е издал добрия си приятел, като го обяви за организатор на тази схема.

Това, което ни направи впечатление, докато обикаляхме адресите, беше, че това са адреси на полупорутени къщи. Къщи, които са били семейна собственост на имената, но в тях от години не живее никой“, разказва още тя в интервю за БНР.

Чуйте пълния целия в звуковия файл.