Какво знаят българските деца за това как да реагират при кризи и природни бедствия? Знаят ли достатъчно, подготвени ли са с реакции при големи кризи и имат ли практически знания за това?
Едно изследване, излъчено по БНР през 2012 г., проведено сред 1000 души, показва, че по-нискообразованите граждани по-често от останалите твърдят, че не знаят откъде да се информират и към каква институция да се обърнат за помощ при земетресение.
Близо 60 на сто от анкетираните споделят, че се опитват да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея, 40% твърдят, че биха избрали безопасно място в жилището си докато трусът премине.
В ефира на “Нашият ден“ Коста Костов, държавен експерт от Министерството на образованието и науката, обяснява какви са предвидените в програмата часове за информация и тренинг на реакция при бедствия и аварии:
“В Часа на класа в училище са заложени часове за защитна на населението при бедствия, аварии катастрофи, както и за указване на първа помощ. В началния етап това е по четири часа, което осигурява общо 16 часа за начален етап.
От пети до десети клас са осигурени по пет часа годишно. В последните две годни, в прогимназиален етап, е по три часа годишно в Часа на класа. "Ако посочените часове се провеждат качествено, мисля, че има добър ресурс, който е даден за такъв тип обучение. В наредбата е заложена в Часа на класа да влизат и външни експерти. За мен е много успешна практика, когато в различните часове влизат действително експерти, които могат да провокират вниманието на учениците“.
Той посочва още, че има възможност учителите да преминават обучения, свързани със защита при бедствия и аварии.
Експертът споделя и за други други форми за информиране на подрастващите.
“На 22-ри февруари, наред с наградата Пожарникар на годината, ще бъде връчена първа, втора и трета награда за есе на тема “Доброволчеството, акт на солидарност в борбата с бедствията и пожарите“, което е организирано от Главна дирекция “Пожарна безопасност за защита на населението“ и е подкрепена от Министерството на образованието. В начинанието участваха ученици от цялата страна. Българският червен кръст също влиза в училище през различни форми“, казва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Директорът на 119 СОУ Диян Стаматов сподели в “Нашият ден“ как столичното училище подготвя учениците си за реакция при бедствия:
“В нашето училище прави две основни неща, едното се повтаря всяка година, което е включено в тематичното разпределение в Часа на класа. Всеки класен ръководител, независимо кой клас води, има ангажимент в четири теми в рамките на учебната година, да акцентира върху действие при различни казуси – земетресения, наводнения, аварии и пожар. Включени са и две големи учебни евакуации, които се разработват по годишния план на училището“.
Според него в учебните планове е важно да залегне “бързата подвижност на използването на практичните въпроси“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Според журналиста и дипломат Енчо Господинов в българското училище са нужни повече практически мероприятия, повече учебни тренировки и действия.
Той посочва още, че е важно България да приеме Закона за доброволците:
“Доброволците могат да бъдат и много силна резервна армия, но когато не са подготвени и дойдат само с един гол ентусиазъм на терена на бедствието, те могат да направят поразии, които започват от поява на паника и увеличаване на броя на жертвите впоследствие, ако хората не знаят какво да правят“.
По думите му ролята на медиите е решаваща:
“В първите дни след бедствието най-важна е информацията, хората искат да знаят каква е съдбата на изгубените и близките, каква е съдбата на децата им и как ще преживеят зимата, ако времето е лошо“.
Господинов споделя още, че е важно да се намери начин да се вмъкнат допълнителни часове в учебната програма:
“Трябва да има практически занятия, показване на видеоматериали, филми от различни бедствия, откъдето децата да научат как се реагира в такива ситуации“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg