Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Природи бедствия и аварии – знаят ли децата ни какво да правят?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Какво знаят българските деца за това как да реагират при кризи и природни бедствия? Знаят ли достатъчно, подготвени ли са с реакции при големи кризи и имат ли практически знания за това?

Едно изследване, излъчено по БНР през 2012 г., проведено сред 1000 души, показва, че по-нискообразованите граждани по-често от останалите твърдят, че не знаят откъде да се информират и към каква институция да се обърнат за помощ при земетресение.

Близо 60 на сто от анкетираните споделят, че се опитват да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея, 40% твърдят, че биха избрали безопасно място в жилището си докато трусът премине.

В ефира на “Нашият ден“ Коста Костов, държавен експерт от Министерството на образованието и науката, обяснява какви са предвидените в програмата часове за информация и тренинг на реакция при бедствия и аварии:

“В Часа на класа в училище са заложени часове за защитна на населението при бедствия, аварии катастрофи, както и за указване на първа помощ. В началния етап това е по четири часа, което осигурява общо 16 часа за начален етап.

От пети до десети клас са осигурени по пет часа годишно. В последните две годни, в прогимназиален етап, е по три часа годишно в Часа на класа. "Ако посочените часове се провеждат качествено, мисля, че има добър ресурс, който е даден за такъв тип обучение. В наредбата е заложена в Часа на класа да влизат и външни експерти. За мен е много успешна практика, когато в различните часове влизат действително експерти, които могат да провокират вниманието на учениците“.

Той посочва още, че има възможност учителите да преминават обучения, свързани със защита при бедствия и аварии.

Експертът споделя и за други други форми за информиране на подрастващите.

“На 22-ри февруари, наред с наградата Пожарникар на годината, ще бъде връчена първа, втора и трета награда за есе на тема “Доброволчеството, акт на солидарност в борбата с бедствията и пожарите“, което е организирано от Главна дирекция “Пожарна безопасност за защита на населението“ и е подкрепена от Министерството на образованието. В начинанието участваха ученици от цялата страна. Българският червен кръст също влиза в училище през различни форми“, казва още той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

Директорът на 119 СОУ Диян Стаматов сподели в “Нашият ден“ как столичното училище подготвя учениците си за реакция при бедствия:

“В нашето училище прави две основни неща, едното се повтаря всяка година, което е включено в тематичното разпределение в Часа на класа. Всеки класен ръководител, независимо кой клас води, има ангажимент в четири теми в рамките на учебната година, да акцентира върху действие при различни казуси – земетресения, наводнения, аварии и пожар. Включени са и две големи учебни евакуации, които се разработват по годишния план на училището“.

Според него в учебните планове е важно да залегне “бързата подвижност на използването на практичните въпроси“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

Според журналиста и дипломат Енчо Господинов в българското училище са нужни повече практически мероприятия, повече учебни тренировки и действия.

Той посочва още, че е важно България да приеме Закона за доброволците:

“Доброволците могат да бъдат и много силна резервна армия, но когато не са подготвени и дойдат само с един гол ентусиазъм на терена на бедствието, те могат да направят поразии, които започват от поява на паника и увеличаване на броя на жертвите впоследствие, ако хората не знаят какво да правят“.

По думите му ролята на медиите е решаваща:

“В първите дни след бедствието най-важна е информацията, хората искат да знаят каква е съдбата на изгубените и близките, каква е съдбата на децата им и как ще преживеят зимата, ако времето е лошо“.

Господинов споделя още, че е важно да се намери начин да се вмъкнат допълнителни часове в учебната програма:

“Трябва да има практически занятия, показване на видеоматериали, филми от различни бедствия, откъдето децата да научат как се реагира в такива ситуации“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00