Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дискусионен клуб Terra Култура:

Доколко моят Левски влиза в противоречие с Левски на другите?

Даниел Иванов, Мария Мира Христова и Кристиян Стратев.
Снимка: БНР

Доколко моят Левски влиза в противоречие с Левски на другите? Къде точно е онази важна, жизнеутвърждаваща граница, която ще направи така, че Левски да е жив в своята пълнокръвна чистота. 

По темата в "Terra култура“ дискутират Даниел Иванов, заместник- директор на Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ", ръководител на хоровите състави и на музикално архиографските експедиции, които провеждат учениците в тази гимназия. Художникът Андрей Янев, сътворил образа на Васил Левски и нарекъл триптиха си  "Той още броди между нас", и възпитаникът на НГДК Кристиян Стратев, който в момента е студент специалност "Баканистика“ в СУ“ Св. Климент Охридски“, изучава албански, гръцки и румънски.

"Когато се поставя темата "Левски", е необходимо смирение. Според мен смирение в много посоки. Върнахте ме назад във времето – тогава, когато нарисувах тази картина, която се казва "Той още броди между нас". Левски е много високо поставен в моята ценността система и разбирания и това, което е успял да направи за краткия път, бих го определил като Христов път", казва художникът Андрей Янев.

И допълва, че ако се търсят пресечните точки – "Дали той е предаден от свои, съден е и за пътя, който е изминал, неговото разпятие е бесилото, просто това е моята аналогия. Липсата на гроба, физическото, пред което да се преклоним, се доближава до това заглавие, че той броди между нас. Защото енигмата от липсата засилва неговото присъствие. Като погледнем и времето, в което е живял, хората, с които е бил – Раковски, Ботев, нашите други възрожденски  икони... Сякаш те са учили в едно училище, чели са едни и същи книги. Те са проповядвали едно и също, което довело до това, което сме ние в момента."

Да откриеш Левски чрез църковната музика и църковните песнопения 

Интересно е, че първият Тропар на Въздвижение "Спаси, Господи, люди Твоя" е бил познат на четниците по време на освободителните сражения и те са избирали именно този текст. А мелодията на този Тропар била като един вид химн. Подобен случай има с песнопението "Господи Сил, с нами буди“, което в превод извеждаме "Господи на силите, с нас бъди". Което е една много интересна връзка. Открихме, че чрез църковната музика и църковните песнопения Левски е откривал път към своите съратници", посочва  Даниел Иванов.

Според него в тези уникални песнопения народът е скатал вяра и история. За мен това е особено музикално културно наследство, една памет, един завет. Левски се е превърнал в един пример, който различни поколения имаме – радостта, щастието, привилегията да следваме. Това е пример  който ни предизвиква, да се запознаем преди това с нашата история и с нашите духовни корени.

"Всеки път, когато става дума за Дякон Левски, се вълнувам много, защото за мен е огромна отговорността да го представя именно като дякон пред учениците. За да вникнем в тази материя, да вникнем във философията и посланията на църковните песнопения, които той е пял. Като Дякон, той е знаел цялата литургия наизуст и образът му на Дякон е наистина много интересен за младите хора, защото те го познават като революционер, те го познават като герой, отстояващ и борещ се за свободата на нашия народ. За да можеш да се посветиш и да разбираш тази музика и изобщо света на философията на християнството, ти трябва да си изключително начетен, грамотен. Трябва си отдал себе си и духовния си свят на едно познание, което хич не е лесно за усвояване", казва още Даниел Иванов.

 Андрей Янев, споделя, че ако погледнем пътя на Левски от Рождество до Разпятие, наистина човек, когато се роди, той не знае кой и какво ще се развие в неговото житейско време.

Дали някой днес може да бъде като Левски?

"Левски продължава да съществува, защото всеки един от нас има нужда от един такъв жив образ. Ние се връщаме към Левски, защото е оставил нещо, което днес липсва. Той е пример за една огромна саможертва“, посочва Даниел Иванов.

Според художника Андрей Янев личността на Апостола се нуждае от изследвания, от откриване на нови факти, които допринасят за неговото издигане и осветляване още на пиедестала, на който е. Всеки би било добре да знае, че е наследник и духът на Левски броди по някакъв начин чрез него и около него, и ако има нужда, той винаги може да се опре, да поиска и да получи това, което в даден момент му е необходимо.

"Паметта за Левски е най-важното нещо. Паметта за онзи Левски, който, опитвайки да се откъснем от нашето ежедневие, да се върнем във времето, в което той е живял. Да видим този чист образ, който не е променен от дистанцията на времето", споделя Кристиян Стратев. 

Чуйте целия разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Юн Фосе – драматургът, който предусеща бъдещето

Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..

публикувано на 28.11.24 в 13:05

Софийският международен литературен фестивал – поле за среща със световни писатели

От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК.  Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..

публикувано на 28.11.24 в 11:10

Преподавателят и Принцът: Нишкови за фотографията – като страст и професия

В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..

публикувано на 28.11.24 в 09:46
Тодор П. Тодоров

Тодор П. Тодоров: За честването на 15 години от създаването на Европейската награда за литература

Европа чества 15 години от създаването на Европейската награда за литература . По този повод в Брюксел бяха организирани поредица от събития и дискусии с отличени през последните три години писатели. В "Нашият ден" носителят на Специално отличие от Наградата за литература на ЕС Тодор П. Тодоров разказва за гостуването си в столицата на..

публикувано на 28.11.24 в 08:43

"Безсъдбовност" – романът на Нобеловия лауреат Имре Кертес

"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..

публикувано на 27.11.24 в 17:35