Красиви, лични и единствени – така биха могли да се определят петте мемоарни текста, които Вирджиния Улф е написала за собствения си живот. Те не са превеждани на български език досега. И това издание запълва сериозна празнота в библиографията на британската писателка, превърнала се в една от най-важните фигури на модернизма на XX век. Сборникът "Мигове от живота" излезе наскоро, в последния ден на януари, веднага след като литературният свят отбеляза 141 години от рождението на Улф. Преводът е на Иглика Василева, която е претворила повечето текстове на Вирджиния Улф на български. Корицата е с дизайн на Милена Вълнарова.
Писана четири десетилетия, но публикувана години след смъртта на Улф, тази единствена нейна мемоарна творба дава нов поглед към автентичния глас на авторката на "Вълните", "Госпожа Далауей" и др. Читателят вижда суровият материал на нейното творчество, както и начина, по който тя го преработва в книгите си. Този автобиографичен материал не обяснява прозата на Улф, но със сигурност подпомага вникването в нея.
Сборникът съдържа пет части. "Спомени" и "Щрихи от миналото" са посветени на ранните й години. Първата част Улф пише през 1907-а, когато е само на 21. Замисля я като биография на сестра си Ванеса, но тя се оказва по-скоро разказ за общото им детство и младежки години. Ключовата част "Щрихи от миналото" е създавана с прекъсвания в края на кариерата на Улф, докато тя си почива от изтощителната работа върху биографията на своя приятел Роджър Фрай, но и силно потисната поради надвисналата заплаха от предстоящата Втора световна война
Следват още три части – "Хайд парк Гейт" 22", "Старият Блумсбъри" и "Сноб ли съм?", писани между 1920 и 1936 г. специално за така наречения "Клуб на спомените" – група близки приятели, които се събират и си говорят за миналото с обещанието, че ще бъдат максимално честни.
Герои в тези автобиографични бележки са и много съвременници и знаменитости, които са посещавали родния дом на Улф. Сред тях са политици, икономисти, философи, писатели, поети, художници.
Българското издание на "Мигове от живота" започва с уводен текст от преводачката Иглика Василева. В него тя пише: "Както в романите, така и тук Улф гледа на личността като на вечно подвластна на невидими сили – някои връхлитат ненадейно, други, едва появили се, изчезват, но всичко е в непрекъснато движение, дори миналото не е статично, а обект на промени според съзнанието, което го възкресява". Методът на британката да филтрира миналото през настоящето е нейна запазена марка.
Литературният наблюдател Гергана Рачева представи книгата в "Артефир", в разговор с Димитрина Кюркчиева.
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg