Видин е един от красивите градове на Дунав с богата история и уникални исторически паметници. Колко привлекателен за живот е този дунавски град, какво е необходимо, за да останат младите хора и квалифицираните кадри и дали проблемът с липсващата инфраструктура ще бъде решен – коментира д-р Цветан Ценков, кмет на Видин, в интервю за БНР.
"Видин има нелеката съдба в последните 20 години да оглави класацията на най-обезлюдяващите се и най-бедните краища на Европа и на България“, казва д-р Цветан Ценков.
В продължение на десетилетие Видин беше определян като "най-слабо развития район", според размера на брутния вътрешен продукт на човек от населението, но вече изпреварва Разград, Сливен, Хасково и Перник.
Какъв е неизползваният потенциал на българо-турските бизнес отношения?"Отне ми две години да се боря Видин да влезе в класацията на структуроопределящите индустриални зони. При условие че от 50 години Видин е опреден като един от най-големите интермодални и транспортни коридори и центрове“, посочва д-р Ценков.
Според него всичко започва от образованието. Дуалното образование подсказва, че младите хора от 9 до 11 клас, трябва все повече да работят в реалната практика.Кметът на Видин посочва, че стратегическото разположение, което обаче не се използва пълноценно заради неизградената инфраструктура. Делът на първокласните пътища и качеството на пътната настилка са значително по-ниски от средните за страната.
Усилията на видинския кмет са насочени градът да стане едно по-хубаво място за живеене, но и да се даде шанс на много хора, които не са достатъчно образовани, да имат достъп до пазара на труда. Голямата болка на хората, които живеят във Видин, е липсата на добре платена работа, която да задържи младите хора и квалифицираните кадри.
В началото на месец май 2023 г. се очаква в града да бъде открит нов завод. Д-р Ценов се надява, че с развитие на индустриалната зона и привличане на чуждестранни инвеститори ситуацията в града ще може да се промени дългосрочно.
Целия разговор с д-р Цветан Ценков можете да чуете в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
