Четенето днес не е като четенето вчера – подобна проста констатация може да се онагледи визуално. На фона на портретите на хора с книги отпреди век - век и половина – на които виждаме напълно потънали, замислени или мечтателни образи, днес виждаме фотоси на хора с книга на морския бряг или пред камина, с питие в ръка и задължително с изряден маникюр, четенето сякаш се е превърнало в декоративно занимание.
Днес то не само е в конкуренция с много по-атрактивни визуално форми, то е възможно на най-различни носители, но и често върви с прекъсвания, в добавка с шарени или движещи се картинки, със спиране, за да проверим имаме ли съобщения на телефона и т.н.
Най-скептичните наблюдатели дори твърдят, че вековете на всеобща, масова грамотност приключват и не след дълго четенето с разбиране ще е умение само за специалистите, така както е било в дълги моменти от човешката история.
Феноменът е особено видим при младите хора, родени в дигиталната епоха и свикнали на бърз и лесен достъп до всичко.
"Екранът пречи на устойчивостта на вниманието, за да се стигне до четене с разбиране, трябва да се мине през слушане с разбиране като акцентът е върху разбиране", казва Доротея Табакова, преподавателка по старогръцки език и метрика в Софийския университет и преводачка от четири езика.
Улесняването на учебните програми не е решение – проблемът с разбирането няма да се реши с опростяване.
Има пряка връзка между промените в образователната програма и спадовете в четенето и слушането с разбиране. Много важно е какво е предхождало тези етапи, какво е заложено преди това. И ако това е бил най-вече екранът – ситуацията е сериозна.Има и едно объркване на скучно и трудно и оттам повик към непрестанно опростяване. А и кой е казал, че овладяването на каквото и да е умение, е лесно. Подхлъзва ни търсенето на лесното.
Екранът разглезва, няма нужда от аналитичност, да се гради образ, да се развива въображение. Нещо като синдром на миксера се получава: когато даваш само смляна храна на едно дете, то забравя да дъвче. Стига се дотам мозъкът да се отучи да дъвче.
Окото е продължение на мозъка – когато човек чете, той е креативен, довършва си текста в съзнанието, въобразява си го, диалогизира с него. Спрем ли да се опитваме да разберем сложен текст, много бързо спираме да разбираме какъвто и да било текст.
Чуйте целия разговор с Доротея Табакова и анкетите сред млади хора за степента на зависимост от екраните и тревожните проблеми с разбирането на информация.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg