Какво е въздействието на различни травматични дати от миналото върху мисленето ни днес? За изпитанията върху човешката съвест и въздействието на травматичното минало днес.
Заедно с преподавателя по история Цветомира Антонова "Нашият ден" обръща поглед към две наскоро отминали дати, свързани с "травматична памет" и тъмните страни на историята – Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста и Деня за възпоменание на жертвите на Народния съд, за да поговори за начините, по които те биват осмисляни в обществото и в частност от младите хора в училищна възраст.
Цветомира Антонова, преподавател по история в Частно средно училище "Увекинд", коментира в "Нашият ден":
"Помненето на травматичните моменти от нашата история е един от най-трудните уроци. Обикновено учителите обичаме да говорим за славни победи, възходи, героични подвизи. В миг на мълчание трябва да си дадем сметка, че историята се пише не само от героични победи, а и трагични страници. И говоренето за тези тъмни, страшни периоди от историята е наш дълг.
Като учител, за мен е изключително важно, развивайки координатната система на мисленето на учениците, да развиваме освен критичното и етичното мислене. Етичното мислене означава да различаваме лъжата от истината, доброто от злото. А в тъмните моменти на историята трагичното е в това, че злото сякаш става господстващо, мрак обхваща целия свят, няма никаква надежда за доброто, истината е изчезнала и насилието заема господстваща роля. Пример за това са събитията отпреди 100 години. Ако върнем лентата назад до 1923 г., виждаме, че в българското общество има събития, които все още ни карат да бъдем разделени – Септемврийското въстание – този опит за гражданска война, който все още не е намерил своето осмисляне. 1923 г. е и първият опит на Хитлер да вземе властта, след който той решава, че няма вече да използва насилствени методи да вземе властта, а ще използва самата демокрация. По пътя на слабостите на демокрацията Хитлер успява да вземе канцлерското кресло на 30 януари 1933 година – това е началото на Холокоста. Той продължава до 1945 г. Холокоста не е еднократен акт на унищожаване на евреите.
Трябва да си даваме сметка, че геноцидът е процес, който обхваща няколко степени. И в часовете по история ние трябва да говорим за това как е възможно, как човечеството допуска геноциди, как се появява самото понятие геноцид? Доброто и злото – тази борба е това, което ни дава имунитета и духовното здраве, за да можем в 21-ви век да имаме тези очи и да застанем на правилната страна – в политически и чисто човешки аспект.
Мълчанието не помага на жертвата. Мълчанието е винаги в полза на насилника. А мълчанието/бездействието позволява геноцида. Това е урокът на историята. Липсата на активна позиция, на говорене, на възмущение от случващото се... Защото пред очите на милиони германци са се случвали постепенните отнемания на правата и декриминирането на евреите, за да се стигне до последната стъпка на геноцида – тяхното унищожение."
Цветомира Антонова е категорична, че осмислянето на трагичните моменти от историята е нашето лекарство срещу пропагандата.
Анелия Станиславова, възпитаник на училището, разказа за преподаването на по-малките ученици и за своята подготовка по темата.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Снимка – alef-bg.org и БНР
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg