Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

141 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора

Наследството на Майстора е намерило своето място във вечността със светлия пример за един достойно изживян живот, озарил и оставил светла диря, неподвластен на забравата. Неговата личност е сила и упование за всички нас, прекланяйки се пред таланта и завещаното от твореца за поколенията във времето.

На 1 февруари 2023 г. от 12.00 ч. в Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" е единадесетото издание на церемонията по връчване на Националната награда за живопис на името на Майстора. Тя съществува от 1973 г. до края на 80-те години на миналия век, след което е възстановена през 2012 г. Събитието отрежда значимо място на град Кюстендил в културния живот на страната. Наградата се присъжда всяка година на един български художник за изключителните му постижения в изобразителното изкуство през изтеклата година. Учредена е от Община Кюстендил и ХГ "Владимир Димитров – Майстора", Министерството на културата и Съюза на българските художници. Тя е не просто признание и стимул за българските творци – връчването ѝ се превърна в празник и събитие от национална величина. От 2013 година насам с престижната награда са отличени Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Анета Дръгушану, Захари Каменов, Елица Тодорова, Йордан Кисьов и Атанас Парушев. По традиция награденият от предходната година показва изложба в деня на обявяването на следващия носител на наградата.

В 13:30 ч. участниците в честването ще посетят къщата музей "Владимир Димитров – Майстора" в с. Шишковци. Ще бъдат поднесени цветя пред паметника на художника.

"Нашият ден отбелязва 141 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора с директно включване от къщата-музей в село Шишковци на главния уредник Кирил Иванов, както и с новини от финала на първия етап на проекта "Дигитални посланици на Майстора" с изследователката на живота и творчеството на художника Красимира Димитрова.

Кирил Иванов, главен уредник на къщата-музей "Владимир Димитров - Майстора":
"Напоследък интереса към това място се увеличи. Аз и съпругата ми отговаряме за него от 2019 г. Минахме през пандемии и други трудности, но въпреки това посещаемостта се увеличава – и то с активното съдействие на колегите от галерията и специално на нейния директор доц. Валентин Господинов. Много неща се направиха, за да стане мястото по-популярно, да привлича посетители и туристи. Поставиха се преди 2-3 години указателни пътни табели, преди година и половина от галерията издадоха книжка "Къща-музей село Шишковци", която показва връзката, съществувала между Майстора и жителите на Шишковци. Беше направен основен ремонт на къщата, пълна преподредба на експозицията – това допринесе за увеличаване на посещаемостта – и на българи, и на чужденци."

Когато Майстора идва и се установява в Шишковци, се създава традицията мести хора, които правят традиционни баници, зелници, пити, погачи... Майстора така е посрещал и своите гости – поръчвал е на жените в селото. Например моята прабаба Цвета ми е разказвала, че я е молил да прави сутляш. Тази традиция на нашите предци ние се опитваме да предадем и на бъдните поколения. Всяка година след официалната церемония в Кюстендилската галерия всички идват с автобуси и ние ги посрещаме в духа на тази традиция." 

Кирил Иванов разказа и за състоянието на малката железопътна гара Шишковци и намеренията да бъде възстановена. "Тази гара някога е построена с дарения от Андон Виячев – знакова личност не само за Шишковци, човекът, който довежда Майстора в Шишковци. Двамата се запознават на фронта по време на Първата световна война. За съжаление в момента ЖП гарата няма персонал, а е само спирка. Днес тя тъне в разруха, а тук е била първата изложба на Майстора. Преди година регистрирахме сдружение с нестопанска цел "Възход на село Шишковци".

Чуйте повече от звуковия файл.
Д-р инж. Красимира Димитрова е изследовател на творчеството на Владимир Димитров - Майстора, а също и родственица на Дафинка – Българската мадона на Майстора. През изминалата година търсенето на личността на Майстора се превърна в нейна мисия. 
"През миналата година работихме по проекта Дигитални посланици на Майстора. След два дни ще бъде представена първата част, в която събрахме посланици от 7 държави, свързани с неговото творчество. Започнахме от Берн (Швейцария) – д-р Ерик Евтимов и Веселка Лалова,  Берлин (Германия) – Петя Христова, Милано (Италия) – Петър Милев, Ню Йорк (САЩ) – Мартина Новакова, Прага (Чехия) – Йордан Дъбов, Брюксел и Форе (Белгия) – групата е от около 7 души, Париж (Франция) – Йорданка Костадинова. Те застанаха зад тази мисия, благодаря им.
Всеки един дигитален посланик трябваше да направи кратко видео – 1-2 минути – и да разкаже конкретно с какво Майстора е свързан с дадената локация. При събирането на тази информация сме се базирали върху два източника – книгата "Майстора и неговото време" на проф. Димитър Аврамов, и "Разкази, спомени, писма" от проф. Асен Василев и проф. Васил Стоилов. 

Чуйте още подробности от звуковия файл.

Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски" също отдава почит към Владимир Димитров - Майстора. Още на 25 януари се открива изложба с картини на Майстора. Експозицията отбелязва годишнината и включва 43 произведения – 4 от тях от фонда на Бургаската галерия, а останалите са подбрани от фондовете на галериите в Стара Загора, Ямбол, Казанлък и Сливен. Картините представят различни периоди от творчеството на Майстора. Специално място в тази колекция на Бургаската галерия заема картината "Девойка с ябълки", притежание на галерията от 1949 г. и често гостува на световни и национални изложби. 

Снимки – ХГ "Владимир Димитров - Майстора", къща-музей с. Шишковци и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Лешникови градини" на Хайри Хамдан – пред читателите в Пловдив

Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан.  Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..

публикувано на 25.11.24 в 17:25
Николай Генов, Надежда Московска и д-р Катерина Кокинова

За четенето на книги

Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..

публикувано на 25.11.24 в 16:40
Стефан Данаилов

Пет години без Стефан Данаилов – спомен в звук

Архивите са живи в "Terra  Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..

публикувано на 25.11.24 в 12:47

Валерий Пощаров – човекът на пиедестал

Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора.  Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..

публикувано на 25.11.24 в 10:05

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40