Пази ли Съкровищницата на Хабсбургите единствената оцеляла корона на българските царе?

Всеки, който посети Съкровищницата на Хабсбургите във Виена, ще види короната на Ищван (Стефан) Бочкай, за която някои учени подозират, че е принадлежала на българските владетели от Второто царство.

Според изследователи короната е изработена в Персия, тежи 1.88 кг и е висока 23.5 см. Обсипана е със скъпоценни камъни, доста примитивно шлифовани.

Увенчана е с връх от зелен камък (вероятно не особено добре обработен смарагд). Перлите са подредени в радиални линии. Основата на короната също е от два реда бисери. Отпред е инкрустиран трудноразличим кръст.

Тъй като Персия по времето на Второто българско царство е била вече изцяло ислямизирана, наличието на кръст в челото на короната означава, че или тя е правена по поръчка за християнски владетел, или е изработена с персийски техники в християнска страна.

Изследователят Салай-Бароти лансира идеята, че царственото украшение е короната на Ищван (Стефан) Бочкай, дадена му от султан Ахмед I през 1605 година като награда за неговия съюз с турците. Но преди това е принадлежала на цар Иван Шишман.

Фреска от 14-и век от манастира в село Лесново пък показва цар Стефан Душан с почти същата корона.

И според Тамаш Еньо Секереш, който живее в София, короната на българския цар Иван Шишман не е изчезнала безследно!

Императорската съкровищница, която се намира в един от вътрешните дворове на двореца Хофбург във Виена, се конкурира единствено с Елмазния фонд на Русия или Трезора на Забранения град в Китай.

Събрала ценности, надживели превратностите на времето от над хиляда години история, тя представя регалиите на императорската и църковна власт, скъпоценни камъни, редки произведения на ювелирното изкуство, гоблени, култови предмети.

Първото детайлно описание на Хабсбургската съкровищница е от времето на император Леополд I, управлявал между 1658 и 1705 г. Мария Терезия нарежда да бъде направена пълна реорганизация в подредбата и поръчва великолепни шкафове от орех, в които да бъдат съхранявани и излагани императорските корони, скиптри, пръстени и други символи на властта.

В една от залите няма да знаем накъде първо да се обърнем и към кой скъпоценен камък в още по-скъпоценна рамка да погледнем. Дали към бижутата на Сиси, на нейната свекърва или нейната снаха, дали към "Златната роза", или към Ордена на златното руно. Ще застанем пред шкафа, в който се пази вторият комплект ключове за саркофазите от Криптата на Хабсбургите. Ще видим люлката на сина на Наполеон с разперения орел и богинята Нике, ще се докоснем до филигранното майсторство на ювелирите от херцогството Бургундия, едно от най-богатите на Стария свят.

Имената на някои майстори можем да назовем – например, Дионозио Мизерони, който е моделирал най-големия обработен смарагд в света, поемайки огромен риск да не се разпадне в ръцете му в резултат на едно грешно движение.

С любезното съгласие на Ордена на златното руно, най-елитния аристократичен орден в света, ще видите предоставените от него най-важни предмети от тяхната съкровищница. Ще разгледаме най-ценните експонати от Църковната съкровищница, онези реликви и мощехранителници, които са поставяни до леглото в най-съдбовните моменти на императори и императрици – в последния им час или когато се раждал наследник.

Но безспорно най-ценното са онези атрибути на императорската власт на Свещената римска империя, изпълнени със символика, забулени с история и загадки – короната, мантията, кръста-мощехранителница, копието, наричано в България "копието на съдбата". Те са митарствали през вековете между Нюрнберг и Виена, изваждали са ги само, за да коронясат новия император на Свещената римска империя и накрая са намерили покой в Съкровищницата във Виена".

Всичко, което обеща Диана Пиперова, го видях с очите си, а още  и невероятни образи на Христос и Божията майка, изработени от пера на екзотични птици, Копието на съдбата, златотъкани мантии, мощи на светци и тресчици от кръста на Христос.