Наследството на Сирака, белязано от отпечатъка на 2023 година

"Сирак Скитник действително може да бъде мислен като една от най-космополитните личности в историята на българското културно поле от първата половина на XX век. Роден през 1883 г., той ще извърви един сравнително кратък път до пролетта на 1943 г. до 5 март, когато ще поеме последната си глътка въздух. В този отрязък от време Сирак Скитник ще успее да се реализира като поет,  художник, театрал".

Това разказва в "Terra Култура" Пламен Петров, историк, изкуствовед и директор на Художествената галерия в Казанлък.

Сирак Скитник ще се превърне в най-големия радетел за утвърждаването на Българското национално радио с името Радио София в началото. А с наредба-закон от 1935 г. радиото става държавно с името Радио София, а за негов генерален директор или негов първи "главен уредник" е назначен Панайот Тодоров Христов или познатият с артистичния си псевдоним Сирак Скитник.

"След 1939 г. светът навлиза в един много мрачен период. В това число и България не остава незасегната от тези събития. В тези години между 1939 г. и 1943 г. той всячески ще отстоява опитите на властта да фашизират радиото и да противостои на цялата тази доста сложна ситуация", допълва Пламен Петров.

Той отбелязва, че публиките трябва да се връщат към словото на Сирак Скитник, защото то е онова, което оставя наистина най-трайни белези след него. 

"Наследството на Сирак Скитник е в цялата културна тъкан на българската история от първата половина на XX век. Това е човек, който успява да обедини около себе си дори противостоящи позиции. Човек, които успява да балансира между изострените погледи към конкретни събития“, казва още Пламен Петров.

Каква трябва да бъде съдбата на къщата на улица "Борова гора“?

Домът на Сирак Скитник се намира буквално на няколко крачки от БНР.

"Къщата е в едно изключително добро състояние и се поддържа изключително добре. Вярвам, няма човек в столицата, който да похлопа на вратата и да пожелае да погледне, и хората, които живеят в нея, да не позволят това да се случи. Тя се стопанисва добре и в голяма степен пази духа на случващото се в този иззидан с много любов дом в края на 20-те години на XX век“, посочва Пламен Петров.

Дом, който се превръща в един от невидимите центрове на столичната бохема през 20-те и 30-те години, когато там са Владимир Димитров Майстора, Елин Пелин, Йордан Йовков и кой ли още не. Багряна, която е една близките до Сирак Скитник, особено в края на 30-те години, личности, ще напише за умората на Сирака.