“Обикновено пред това дете стоят две алтернативи – или то ще израсне, следвайки модела на жертвата, или толерирайки под някаква форма насилието, или се идентифицира с агресора, придобивайки неговото поведение“.
“В очите на детето насилникът е всемогъщ, когато то, искайки да съхрани себе си, всъщност израства с идеята то самото да бъде могъщо, да не се страхува, което именно е придобиване на поведението на насилник“, казва още тя.
“В опита ни, който е повече от 23 години, имаме различни случаи на насилие. Много тежки случаи, които обикновено не завършват с щастлив край. Пред тези деца няма алтернативата да живеят в свят без насилие“, посочва още Боянова.
Реални истории…
“Имаме една много тежка история за дете на 12 години, което има братче. Когато то е на четири години, майката се събира с друг мъж, от който има още две деца. Майката умира, а бащата припознава детето. И започва едно много тежко насилие върху нея, когато тя е 4-5 годишна, но ескалира, когато става на девет. То се изразява през различна форма на възпитание – удари с колани, събличане и сексуално насилие.
В отдела постъпват два сигнала по случая. Впоследствие се активират и другите институции, детето е насочено и към нас. Стига се и дотам да се активират институции като самия омбудсман. На детето е издадена заповед за защита, което е едва за три месеца. То многократно бива разпитвано и обвинявано за това, което му се е случило“, разказва тя и посочва:
Развръзката на тази история е, че насилникът бива условно осъден на пет години, а детето завинаги загубва вярата си в институциите“.
“Съществува Конвенция за защита на правата на детето и различни закони, какъвто е Законът за закрила на детето, Семейният кодекс, Наказателният кодекс, различни директиви и много институции, които работят в тази посока, но докато законите са само на ниво разговор и теория, няма как да защитим напълно тези деца и да гарантираме цялостно техните права“, посочва още Боянова.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
