Българският език, култура и изкуство пазят духа на добруджанци през двата румънски режима

След злополучните войни от началото на ХХ век Южна Добруджа е откъсната от България и на два пъти – между 1913-1916 и 1919-1940 г., е присъединена към Кралство Румъния. Чуждата власт ни най-малко няма намерение да запази националната идентичност, езика и културата на местното население. Българските училища, църкви, обществени и културни институции са закрити, хиляди добруджанци са отвлечени в лагери в Молдова, стопанства са разорени. За интелигенцията и будните граждани настъпват мрачни времена на ограничения и репресии.

Борбата за право на съществуване на български училища, културна и просветна дейност съсредоточава енергията и усилията на сънародниците ни. Според промените в политиката на румънския режим тя успява в различна степен, но никога не спира. Още в началото на 20-те години се създават така наречените Български културни общества, по-късно те са узаконени, развиват изключително активна дейност, към края на 30-те години са разтурени, но не престават да работят за българска просвета и култура.

Българската държава също прави постъпки за уреждане на положението с българите в Южна Добруджа. В София се създават обществени, културни и научни сдружения за добруджанската кауза. Творци, учени и културни дейци от България гостуват в Южна Добруджа и изнасят сказки, провеждат срещи, концерти, представления, които се радват на голяма популярност.

Известният учен проф. Асен Златаров също посещава и изнася поредица от сказки в Добрич през 1933 г. Той споделя впечатленията си: "Градът прилича на някой от нашите южнобългарски градове. И чуваш само българска реч: чиста, никакво наречие, с правилен изговор и без всеки чужд акцент. А по магазините и учрежденията стоят надписи с чужда азбука... Веднага изживяваш противоречието между правдата на една жива действителност и изкуственото, чуждото, което се е врязало в нея... Стоят разлепени по улиците обявите за моите сказки. На румънски и български. Чета им заглавията на румънски и ме забавлява: "Arta de a trai”. Разбирам, че това е същото "Изкуството да се живее”, а нищо не ми казва! Благословен езикът, на който говорят бащите ни, защото само в него думите имат душа и казват нещо, което не само се разбира, а се и живее! А колко е хубав българският език! Звучен, силен, богат език!“

Такива свидетелства, разнообразни документи и снимки са събрани в книгата на д-р Кремена Митева "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година", посочена от критиката с пълно основание като едно от литературните събития на 2022 г. Чуйте разговор с авторката в записа.