Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българският език, култура и изкуство пазят духа на добруджанци през двата румънски режима

След злополучните войни от началото на ХХ век Южна Добруджа е откъсната от България и на два пъти – между 1913-1916 и 1919-1940 г., е присъединена към Кралство Румъния. Чуждата власт ни най-малко няма намерение да запази националната идентичност, езика и културата на местното население. Българските училища, църкви, обществени и културни институции са закрити, хиляди добруджанци са отвлечени в лагери в Молдова, стопанства са разорени. За интелигенцията и будните граждани настъпват мрачни времена на ограничения и репресии.

Борбата за право на съществуване на български училища, културна и просветна дейност съсредоточава енергията и усилията на сънародниците ни. Според промените в политиката на румънския режим тя успява в различна степен, но никога не спира. Още в началото на 20-те години се създават така наречените Български културни общества, по-късно те са узаконени, развиват изключително активна дейност, към края на 30-те години са разтурени, но не престават да работят за българска просвета и култура.

Българската държава също прави постъпки за уреждане на положението с българите в Южна Добруджа. В София се създават обществени, културни и научни сдружения за добруджанската кауза. Творци, учени и културни дейци от България гостуват в Южна Добруджа и изнасят сказки, провеждат срещи, концерти, представления, които се радват на голяма популярност.

Известният учен проф. Асен Златаров също посещава и изнася поредица от сказки в Добрич през 1933 г. Той споделя впечатленията си: "Градът прилича на някой от нашите южнобългарски градове. И чуваш само българска реч: чиста, никакво наречие, с правилен изговор и без всеки чужд акцент. А по магазините и учрежденията стоят надписи с чужда азбука... Веднага изживяваш противоречието между правдата на една жива действителност и изкуственото, чуждото, което се е врязало в нея... Стоят разлепени по улиците обявите за моите сказки. На румънски и български. Чета им заглавията на румънски и ме забавлява: "Arta de a trai”. Разбирам, че това е същото "Изкуството да се живее”, а нищо не ми казва! Благословен езикът, на който говорят бащите ни, защото само в него думите имат душа и казват нещо, което не само се разбира, а се и живее! А колко е хубав българският език! Звучен, силен, богат език!“

Такива свидетелства, разнообразни документи и снимки са събрани в книгата на д-р Кремена Митева "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година", посочена от критиката с пълно основание като едно от литературните събития на 2022 г. Чуйте разговор с авторката в записа.

Снимките са предоставени от д-р Кремена Митева

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37

Бисерка Йовчева: Медиите да не отразяват моя успех – той не е важен, а успехът на децата!

Каквито и думи да цитирам от разговора ни с д-р Бисерка Йовчева – все ще са подходящи за заглавие. За тези, на които името е познато, но не се сещат откъде, ще напомня. Тя стана известна като "жената, която пусна влака", след като се обади на премиера Дянков, че стотина ученици от Шумен и Търговище мръзнат мокри и гладни на Централната софийска гара...

публикувано на 30.10.24 в 14:30
Д-р Валери Цеков

От иновациите в медицината до изкуствения интелект

Необятна територия за размисъл и коментар, в която предоставихме домакинството на д-р Валери Цеков. На разбираем език поставихме на обсъждане с нашия гост основни сюжети: науката и практиката в помощ на лекарите, новите технологии, иновациите в хирургията, ортопедията и образната диагностика. В последните години нашата медицинска общност по никакъв..

публикувано на 29.10.24 в 17:10
Честване по случай Деня на бесарабските българи в градската градина гр. Одеса, Украйна.

Бесарабските българи в България днес

"Кръвта вода не става" – тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между..

публикувано на 29.10.24 в 14:37