Има ли ценностни промени в българското общество? Поводите за такъв разговор са много, като между тях са и резултатите от преброяването на населението през септември 2021 година, в което НСИ коментира че "вярата намалява сред населението".
Обратно на друго изследване, всъщност от години България е част от една международна изследователска програма "Европейско изследване на ценностите", което прави други заключения.
Може ли да има преоценка на ценностите? Запазва ли се тяхната универсалност? С какво се злоупотребява най-много в България и как изглежда непросветеният любител на псевдоистории, псевдофолклор и на какво ли още не?
Социологът доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН коментира в предаването "Мрежата":
Шаманската религиозност
"Много жалко е, че Националният статистически институт се опита да направи такова послание, защото данните за религиозност и за етнос са с абсолютен провал като събиране. Те самите признаха, че в сегрегираните квартали, в етническите махали имат около 60% покритие въобще като теренна работа. По тази причина казаха, че ще направят екстраполация на данните за религиозност и за етнос, но нека да припомним, че преди 10 години имаше 30% от населението, които бяха отказали да се определят религиозно и 10%, които бяха отказали да се определят етнически. Когато правите екстраполация на такива данни и това, което съобщавате след това, е абсолютно невалидно. Европейското изследване на ценностите е една дългогодишна програма, в България вече има 4 такива изследвания, които се правят на всеки девет години, тъй като ценностните промени не се случват рязко и заради това има един такъв период от деветгодишна пауза между вълните, за да се види какви са тенденциите, и там всъщност се показва, че напротив, религиозността, самоопределянето на религиозен принцип се покачва и от едни 7-8% в началото на Прехода, вече се стига до 60-70%, зависимост от възрастовите групи /…/.
Разликата между това, което на Запад колегите измерват, и тук е, че в България има една шаманска религиозност, по-скоро граничеща със суеверие. Хората вярват, че има някаква висша сила, надяват се, че има Рай, в който ще се озоват, но няма религиозна практика. Реално практикуващите хора, религиозните в техническия смисъл на думата, са около 4 процента от населението. От тази гледна точка може посланието на НСИ за намаляваща религиозност да е вярно. Хората, които ходят на литургия или които взимат намаз, ако говорим за мюсюлманите, са около 4 процента от населението и това е доста малко. Но когато погледнем измеренията на хората, които вярват, че има висша сила, която определя живота им и т.н., то България е една от страните с най-високи нива в това отношение. Така че трябва много внимателно да подхождаме, когато има такива послания.
Големият проблем при суеверната религиозност е, че можете да повярвате на всичко. И давам пример с една книга, която излезе преди няколко години и тя се превърна в бестселър на българския книжен пазар. Книгата е написана от една актриса, която очевидно има талант за писане, тя има дар слово, но тя дотолкова изопачава някои фолклорни традиции в книгата си, че става смешна. /……./"
Сакралната бутафория
"Мъжкото хоро го има. То има стародавна вековна традиция, ама не в Калофер и не на Богоявление. Мъжко хоро можете да видите и в Родопите във връзка с песпонеделник и със Сирни Заговезни. Мъжко хора има в местата, в които няма езера и заради това се влиза в реката, но това не е свързано с ваденето на кръста. Това е съвсем друго нещо. Това, което се случва в Калофер сега, е "модерен фолклор", който от 30 години съществува и се налага. Това е една такава бутафория и патриотарщина, която измества същността на празника. И ако си мислим за традицията, то и кукерът не би трябвало да си сваля маската, защото, за да прогони злите сили, той не бива да бъде хванат от тях, т.е. разпознат. А сега на кукерските фестивали, виждаме как те системно си свалят маските, пушат и няма никаква сакралност в това, което правят. Има бутафорност на нещата и тя е е израз на точно това – на непознаването на традицията, на непознаване на моралните устои, на етичните принципи, които са част от традициите.
/…/ Нашата Православна църква отдавна се е откъснала от социалния живот на хората. Тя стои някак си отдалече като един духовен съдник и се възпроизвежда една показна обредна ритуалност./../ Много е притеснително, когато религията се превръща в символ на партиотарщината, и това е много опасно."
Удобната легитимация
"Това беше много удобно на Симеон Сакскуборготски, нека така да го кажем. Той направи голямата отстъпка в своята биография. Човек, който може да претендира за престола, за цар, да стане министър-председател на една република, т.е. да се откаже от монархическата си претенция, но именно по тази причина той беше онзи, който вкара църквата в държавните ритуали. При правителството на Сакскуборготски беше възстановено освещаването на бойните знамена, религиозните служби в парламента. Това фактически и в някакъв смисъл е нарушение на Конституцията. В нашата Конституция се казва, че има разделение между църква и държава, че България е светска република. И беше удобно за Църквата, беше удобно за него, защото цялата тази ритуалност, която го легитимира, знаете властта на царя има претенцията, че идва от Бога, и се тръгна по една инерция. Първите, които прекъснаха тази инерция, бяха от "Продължаваме промяната" и всички бяха много скандализирани, но така пише в Конституцията…“
Загубеният морал
"Морално българското общество сякаш се загуби през последните 30 години. Пресен пример е скандалът, който възниква около една песен. Да, имало е такива подобни случаи и преди, но никога досега не е имало толкова брутална атака. Ние от години страдаме, като общество, от една публично търпяна мизогиния към жените - политици. На мъжете - политици се надсмиваме, когато са дебели или когато са ниски, но на жените се надсмиваме във всеки един случай, когато те се изкачат на малко по-висок пост. Това не е стъклен таван, това е нещо много по-страшно и това е такава загуба на морален ориентир! Има неща, които не може да си позволяваш. В случая с Лена Бориславова аз смятам, че има и нарушаване на Наказателния кодекс и Прокуратурата трябва да се самосезира, защото тук имаме престъпление срещу личността, срещу достойнството, срещу гражданските права, така че това е абсурдно, и се погазва Хартата на правата на човека."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Ани Петрова, БНР
В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg